.
.
.
Ако оня, който смята себе си за творец, не разбира, че творбата му първо е послание, а после продукт за пазара, то той е първо търговец, а после производител. Но не е творец. Защото истинският творец е СъТворец. Талантът му е даден,  за да сътворява духа и съзнанието на своето време - културата. Големият творец не върви след масовия вкус. Той го моделира. А когато творецът на усмивки (каква красива роля) няма зрение да види тънката граница до която свършва вица и започва пошлото, той се превръща в производител на простащина.

бай пРостоль..само да не те налази...хих
ще видиш ти, едни "усмихнати майсторици"..

Не разбирам какво искаш да ми кажеш. Не познавам, нито съм писала за усмихнати майсторици. Да направиш хората да се усмихват е по-голямо изкуство, отколкото да ги накараш да плачат. Мисля си, че онова, на което се смеем, говори много за всеки. Мен просташкия хумор ме отвращава. Бай ти незнамкойси не го познавам. Ако ме "налази",той или друг, ще му мисля аз, не ти. Много ми е странно, но тук много хора май си мислят, че ги познавам и си правят някакви странни заключения. Написаното горе, са мои принципни изводи, но в частта му специално за хумора, е провокирано от "творчество" извън блога.
Това е.