.
.

КЪМ ЕДНА НЕПОЗНАТА

 

(За ревността и други неща)

 

               Не ревнувам, мила непозната „приятелко”. Ако беше моя приятелка, щеше да знаеш, че аз не ревнувам. Няма кого. Защото ревността е функция на любовта, знаеш. Навярно има мъж, когото бих обичала и бих ревнувала, но тук не го срещнах – имам един голям недостатък – не вярвам в безконтактната любов. И не завиждам на никого. Защото това чувство ми е непознато. Аз твърдо съм убедена, че завистта няма как да ме направи по-щастлива. Исках само да не хвърлят камъни, насъскани от домогващи се до мене самци, чийто желания няма как да удовлетворя, още по-малко безконтактно. Аз знам само една форма на обичане – рамо до рамо в делника, очи в очи в истина, гръб до гръб в битка и тяло до тяло в нощта. Всичко друго са думи.Суетата да ги изричам не ме блазни. 

               А право да изразя своето мнение имам, тъй както всеки. Макар и то да не се харесва на всички, тъй както и аз не харесвам всички. Разликата между моите и вашите стрели е тази, че моите случайно улучват оня, който стои на пътя им, а на вашите аз съм мишената – ясна, видима, гола, беззащитна. Жертва на своята грешка и на една мръсна игра на скрити зад никове непознати мъже. Вече знам доста за нея, знам че някой е НАРЕДИЛ на получателя да предаде онова писмо. Но аз не зная кой е той – не зная нито името, нито ника или никовете, нито длъжността на този, който може да нарежда личните писма да бъдат предавани и разпространявани. Не зная, защото не контактувам с никого – няма смисъл, когато някой отваря пощата ти и рови в нея, в живота ти, в душата ти да контактуваш с когото и да било. Но ще ти кажа – това е върхът на низостта. Това постигнаха онези, измислилите „играта” – да не мога да напиша писмо на детето си. Това постигна играта на великите „играчи” за да се защитавам, да бъда въвлечена в една безсмислена война на озверели хора, готови да излеят помия върху мен дори затова, че съм казала на някого „благодаря”.

               Накрая ще ти кажа само:

Тежко на разединен народ, чиято интелигенция отъждествява себе си със вълци, лисици, змии, мечки и запълва свободното си време с подобни игри и с търсене на безконтактен секс „във фейса”.

Тежко на разединен народ, чийто свещеници обявяват себе си за богове.

Защото такъв народ няма да намери водачи.

              А приятел, приятел, казват, бил оня, когото продължаваш да обичаш дори и след като го опознаеш. Затова аз не мога да нарека приятел никого ТУК, защото не познавам никого ТУК. Още по-малко да нарека някого любим. Защото не обичам празни думи. Затова не ревнувам. Няма кого.

Както казах по-горе не познавам никого тук и не контактувам с никого, за да знам кой какви сметки има и колко му е дебел портфейла.