Винаги съм се питала защо българите не умеят да бъдат щастливи - ей така, от сърце, да се радват, да скачат, да пеят, да се смеят. Ама истински, не на ужким. А той отговорът е навсякъде около мене. Високо  Ентелектуален, с аромат на перфектна домакиня. Той е винаги един и същ - "Не мога аз да съм добре ако на Вуте не му е зле".

Знаеш ли колко е трудно да се пребориш със себе си и да започнеш да се радваш на успехите на другите, като твой. Но се получава, това е процес, дълъг и болезнен. Аз лично дълго време се борех със себе си, защото съм несъвършена, като всеки нормален човек. Когато се научиш на това, ставаш различен, защото имаш много радости около себе си, които наистина те правят щастлив. Някога всички хора ще станат добри и и щастливи, все някога. За сега ти се усмихвам, което си е едно малко щастие. Хубави сънища и спокойна нощ. А утре, утре-събуждане с усмивка....