Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2013 19:49 - ДОБРУДЖА, ЗЕМЯ БЪЛГАРСКА
Автор: bumerang Категория: Други   
Прочетен: 1696 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 28.08.2013 19:14


                                  На този ден преди  97 години, след  като на 17.08.1916 г. Румъния е подписала политическо съглашение и военна конвенция с Антантата и в логично очакване на българско настъпление за връщане на отнетата през 1913г. Южна Добруджа, румънската власт започва бързи и жестоки действия за изселване на населението от българските села, с цел превръщането им на заложници на румънските интереси в едни бъдещи спорове за територии, при евентуални военни загуби от българските войски. До края на август 1916 г. Румъния подлага на терор и насилие мирното българско население в Добруджа. Румънският шовинизъм започва да съперничи на гръцкия и сръбския, и ако не успява в броя на избитите българи, не отстъпва в ужасните издевателства над мирното българско население. Когато българската войска минава Дунав, масово българите-цивилни заложници са откарани от румънските войски в Молдова, където са третирани и използвани като РОБИ. Повече от половината измират от глад, болести или са избити от охраната на специално създадените за целта концлагери. 

               Истинското начало на тези събития започва преди 100 години, когато румънският крал Карол, възползвайки се от нежеланието на  западноевропейските държави на Балканите да се създаде голяма и силна България, проявява претенции към Южна Добруджа като изтъква за причина бързите победи на България в Източна Тракия. Поради неговите настоявания, се стига до конференцията в Петербург през април 1913 г., на която, под ръководството на руския външен министър Сазонов, се правят корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра, но другите претенции на Румъния не са удовлетворени. Затова, възползвайки се от нападението на България срещу Сърбия и Гърция, на 27 юни 1913 г. румънската армия нахлува в незащитената Северна България и достига околностите на София. България е принудена да подпише Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който задоволява исторически и етнически НЕОПРАВДАНИТЕ претенции на Румъния. Така, след като от нея е откъсната Северна Добруджа с Берлинския договор от 1878г., България губи и Южна Добруджа за цели 27 години. Затова при избухването на Първата световна война територията на Южна Добруджа принадлежи на Румъния и се управлява от нейната власт. И затова се оказва възможно да се случат издевателствата над българското население, констатирани от нарочната научна експедиция в Добруджа през 1917 г., описани в анкетата от бащата на Дора Габе – Петър Габе:

Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени

 

Дял трети.

 ДОКЛАДИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

6. Петър Габе

ЖЕСТОКОСТИТЕ 

 (П. Габе, Румъния в Добруджа 1913 - 1916. Анкета. С., 1917, с. 153 - 170. Тук е дадена само последната, XVI глава.)

 

 

 

               „На 27 срещу 28 август 1916 г. през нощта, в часа 12 след полунощ, се обяви обща мобилизация в кралството Румъния, която се прогласи чрез биене камбани, тъпани, свирене на музики и пр. Преди да се обяви мобилизацията, към часа 7 след обяд, барабаните съобщаваха, че се обявява военно положение. Към часа 10 и половина вечерта, значи малко преди обявяване мобилизацията, започнаха полицейските власти да вдигат от домовете им по-видните граждани заедно с жените и децата си, без да им обясняват защо и къде ще бъдат откарани. Имаше случаи, дето дигнаха жени родилки от 4 - 5 дена с пеленачетата им. Изпълнението на тая заповед, която била от министерството, казваха те, ставаше пак така, по един варварски строг и безмилостен начин. Всички почти бяха дигнати от сън, с ужасни чукания по врати и прозорци бяха заставяни да се обличат бързо; казваше им се да си вземат облекло по за 5 дена, защото след това щели да се повърнат обратно. Някои от гражданите, които бяха съвършено неготови за тази участ и искаха да си вземат малко пари от дюкяни и близки хора, или искаха да дадат нареждания на близки тем хора, които оставаха в града, относително имотите си, не им се позволяваше да говорят със своите близки и биваха жестоко нагрубявани и насила откарвани. Всичката тая церемония продължаваше докъм един часа след полунощ, докогато събираха всички видни граждани по предварително натъкмен списък, и всички откарани на пристанището бидоха качени на нарочно приготвен за тази цел параход. Румънските полицейски власти казваха, че тия наши граждани са откарани в срещния румънски град Калараш, и ние действително се научихме отпосле от различни места, че те са затворени в артилерийските казарми в гр. Калараш. Оттогава обаче нищо не знаем за участта на тия наши граждани. Уместно е да отбележим, че всички наши граждани бяха ограбени от румънските власти, едни на пристанището в Силистра, други от тях в Калараш. Според сведенията, които имаме, много от отведените граждани са носели в себе си по 1000, 2000, 5000, по 10 000, а някои и по 30 000 лева: всички тия пари нм са били вземени, като им са оставяли по 100 лева на човек.

 

 

               На другия ден от обявяването мобилизацията прокурорът заедно с полицията направи обиск в домовете на всички отвлечени граждани, отгдето задигнаха безразборно различни книги и документи, а може би и пари; от всички тия книги направиха отделни пакети. Също прокурорът взема ключовете от домовете на гражданите и от железните им каси. Официалният бюлетин съобщи, че Румъния обявява война на Австро-Унгария, а за България нищо не се говореше. Войната започна веднага. Отвличането на добитъка продължаваше. Започна се насилствено изселване на цели села и тяхното изгаряне. Така напр. жителите на село Кара орман, Бръчма и Бръчма Еникьой,  без да вземат нещо със себе си се закараха в село Малка Кайнараджа и селото им се запали. Калипетровци, айдемирци бидоха насила откарани по моста в Румъния неизвестно где. Днес в Айдемир, село от 400 къщи, няма освен 7 непълни семейства. Калипетрово също. В по-голямата част на селата има по 4 - 5 семейства само останали. Същата участ имаха и селата от стара Добруджа: Алмалий (селото на моята баба – б.м.) биде цяло изпразнено, а къщите на по-видните и богати селяни българи подпалени.

               Ужасна картина представлявало това. И най-коравото сърце би се смилило на този плачещ народ, безпричинно задигнат от родното си огнище и отвлечен някъде. След откарването на населението от селата повръщат се 100 каруци с карачи и започват да обират къщята. Събирали боб, ечемик, жито, вълна, дрехи и др. Цели седмици са ходили из Калипетрово и обирали. Всички тия събрани вещи и храни са ги турили в особени складове. Една седмица преди мобилизацията започна събирането на добитъка. Цели две седмици се прекарва добитък. Не можехме да се начудим на порядките на румъните: война още не обяви, мобилизация още няма, а събраха на хората и добитъка, и храни. Грозно впечатление правеше и откарването на добитъка. Хора и деца, привързани към своите добитъци, не можеха да се разделят с него - отидоха заедно отвъд Дунава. Две седмици наред се чуваше сърцераздирателният рев на добитъка - крави, биволици и овце, оставили своите малки в селата, като диви бягали и мучеха. Ежедневно френският посланик Блондел и дъщеря му префектшата излизаха с автомобил да се любуват на тази „приятна гледка”, устроена от тях.

               Това са събитията от онези дни на август преди 97 години в Добруджа. Онази същата Добруджа, която посреща Освобождението през 1878г. с преобладаващо българско население и 120 български училища на своята територия, както следва по околии:

Тулчанска – 10 училища,

Бабадатска – 23 ,

Мачинска   - 7 ,

Кюстенджанска – 8 ,

Балчишка – 9 ,

Хаджиоглу Пазарджишка – 21 ,

Силистренска – 36 ,

Тутраканска – 6 .            

               А след 35 години – през 1913 г., Букурещкия договор заварва само в Южна Добруджа 276 български училища, с 584 учители и 21 950 ученици. След това, за 27 години владение, румънската власт слага край на българското просветно дело, като конфискува училищни сгради и пособия, прогонва българските учители и въвежда в училищата задължително обучение на румънски за всички ученици, независимо от техния етнически произход.  

              През 1915г. на световната сцена се започват военни действия за прекрояване на Европа и света. След влизането на Румъния в Първата световна война на страната на Антантата и очаквайки нападение от България, тя извършва описаните по-горе жестокости в Южна добруджа. Но войските на оста нахлуват в Румъния, принуждавайки я да капитулира. На 24 септември 1918 г. ЦЯЛА Добруджа, до устието на Дунав, е предадена на България. Уви, само за няколко дни. На 29.09.1918г. Андрей Ляпчев подписва в Солун споразумение с Антатата, което е фактическа капитулация на страната ни. В България има надежда, че мирът в Европа ще бъде възстановен според 14-те точки на президента на САЩ Уилсън и ще се уважава принципът на национално самоопределение, както МНОГОКРАТНО ДЕКЛАРИРАТ правителствата на държавите от Антантата. Според примирието България запазва своята администрация в Южна Добруджа и войски на добруджанската граница. Само че след излизането на Германия от войната българското командване е уведомено да евакуира войските си от Южна Добруджа. В областта остава българската администрация. Но в края на 1918 г. с френско съгласие Румъния вкарва жандармерия, която до пролетта на 1919 г. прогонва българската администрация. Така още преди решенията на мирната конференция, румънската власт продължава бруталната разправа с българското население, извършват се повсеместни арести, отвличания и много убийства. Цяла Добруджа е върната обратно на Румъния, която заселва тази територия с „колонисти” – десетки хиляди арумъни от Македония и Северна Гърция, както и с румънци от Влашко. Масово е ограбвано българското население. Бирници започват да събират несъбираните данъци за 1916, 1917 и 1918 г. Закрити са българските училища, българските православни храмове, имотите и инвентарът им се изземват. На мирната конференция в Париж ЕДИНСТВЕНО представителите на САЩ настояват България да запази границите си от 1913 г. Научно-историческите и етническите документи, изтъквани от американската делегация, са пренебрегнати. Американските експерти са смутени от „учудващото пренебрежение спрямо приведените свидетелства за национална принадлежност на спорните области”, което проявяват представителите на Франция и Англия. Румънските „колонисти са въоръжени, подстрекавани и подкрепяни от властта да ограбват българското население и да извършват безнаказано всякакви насилия над българите. През 1926 г. в Силистренско българите са подложени на масов терор. През май са арестувани 80 души произволно като 25 са убити жестоко в ареста. Един от водачите на румънската Национал-царанистка партия, д-р Николау Лупу се изказва в Камарата: „Префектът ни в департамента Силистра е истински бандит. Аз декларирам това пред парламента”.

               В навечерието на Втората световна война в Южна Добруджа от 276 са останали само 4 български училища – в Силистра, Добрич, Балчик и Каварна, които се издържат от българското население. В тях се учат едва 3100 ученици на които преподават 182 учители. Извършва се пълна конфискация на цели земеделски стопанства по най-различни поводи, главно чрез насилствено изкупуване. Българите са лишени от кредити, и са облагани с тежки данъци, в резултат на което за по-малко от две десетилетия от коренното население е отнета близо 500 хиляди хектара земя. Същата участ постига и българската църква. От 112 български църкви през 1912 г., към 1935 г. остават незаети от румънците само няколко. Според един мемоар от 1935 г. румънските власти дават съгласието си за богослужение на български език само на 14 села, където над 80% от населението е българско. Имотите на църковните настоятелства са отнети от държавата. Затворени са 57 читалища и всички библиотеки, а техните книжовни фондове – разпръснати. Формално е признато правото на български вестници, но фактически те са забранени. Въпреки че Румъния подписва Договора за малцинствата, имащ за цел гарантиране правата на малцинствата населяващи територията на страната, румънските държавници провеждат последователна асимилационна политика. За периода 1919 - 1939 г. в Секретариата на ОН (главно в Секцията за малцинствата) срещу румънската държавна политика има изпратени най-много петиции-оплаквания по малцинствените проблеми. Общият брой на документите е 81 и 68 от тях засягат българското малцинство. Въпреки многобройните нарушения на Договора, НИТО ЕДНА страна-членка на ОН не предлага санкции, въпреки че българското население е обявено за румънско, в нарушение на международните норми. В тези години българо-румънските отношение се определят от добруджанския въпрос. Румъния настоява за признаване на правата на власите в България. Според румънската статистика власите в България наброяват над 330 000 души, докато направено преброяване сочи едва 73 746. Отношението на Великобритания, Франция и САЩ към добруджанския въпрос се определя от тяхната обща политика в Югоизточна Европа, от стремежа да се създаде един неутрален по отношение на Германия и СССР балкански блок, към който евентуално да бъде привлечена и България. С оглед на това англо-френската дипломация се опитва да убеди румънските власти да решат висящите въпроси с България. В резултат на отказа да преосмисли позицията си, Румъния се оказва в международна изолация, което я принуждава към 1940 г. да започне преговори с България. Огромен натиск върху Румъния оказват и СССР и Унгария. На 26 юни 1940 г. на румънския пълномощен министър в Москва е връчена нота за опразване на Бесарабия и северната част на Буковина в срок от 24 часа. След два дни Съветският съюз пристъпва към завземане на посочените области и за 4 дни Червената армия установява новата граница. Това предизвиква спонтанна реакция в Унгария. Още през юни 1940 г. е проведена мобилизация и концентрация на унгарската армия на румънската граница. За да може да се противопостави на унгарските и съветски аспирации, Румъния е принудена да реши въпроса с Добруджа и да освободи военните си части от този район. На 7 юли членове на българското правителство се обръщат с писмо до Хитлер, като изтъкват колко важно е за германската политика на изток България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия. Като краен резултат от натиска, Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа е върната на България. Договорът предвижда и обмяна на населението: румънското малцинство е принудено да напусне Южна Добруджа, а българското — Северна Добруджа. Към момента на анексирането на територията от Румъния през 1913 г., от 286 000 жители едва 10 000 са били румънци. До 1940 г., кампанията за колонизиране на района увеличава броя на румънците и арумъните до 110 000.

               Това са резултатите от игрите на „големите” в европейската политика със съдбите на народи и държави в името на... своите интереси, разбира се. „Благодарение” на тях България е лишена от много свои територии, в това число и от територията на Северна Добруджа, а етническият състав на населението там е променен, като малкото останали българи след изселването през 1940 г., днес вече са асимилирани. Областта Добруджа е разкъсана безмилостно и жестоко от „великите” на две части, които продължават да съществуват в две държави, още от Берлинския конгрес през 1878г. 

 

ПП:

За написването са използвани материали от Интернет и книгата „Добруджа през Възраждането” от В. Тонев




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bumerang
Категория: Други
Прочетен: 316234
Постинги: 203
Коментари: 290
Гласове: 542
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031