Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2013 22:30 - ТАКА ПРАВЕХА ТАМ
Автор: bumerang Категория: Други   
Прочетен: 1544 Коментари: 4 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


               когато тук ръководителите на предприятията не бяха техни собственици, а дипломираните специалисти се разпределяха по принцип, известен само на разпределителите от гара Разпределителна. Има известна разлика.

 

..............................................

               „Вниманието ми беше привлечено от оранжева туристическа палатка на гранитното стълбище на теракотения небостъргач, между парка, който ограничаваше Маруноучи откъм императорския дворец, и токийската гара – центъра на квартала. Приближих и започнах да наблюдавам младежа, който се обръсна в палатката, облече бяла риза, тъмносин костюм с жилетка, сложи си строга вратовръзка, старателно приглади късо подстриганите си коси и след като сгъна палатката в походната торба, застана пръв пред входа на небостъргача. Той се надяваше, че кадровиците на фирмата, която се намираше тук, ще оценят по достойнство горещото му желание да постъпи като служител при тях. Метрото се отваря и зад тила на първия се нарежда вторият, третият... десетият... стотният търсач на работно място. Към осем часа краят на редицата от тъмносини костюми вече не се виждаше. Хиляда и двеста млади хора претендираха за 154 вакантни места.

               Вървя покрай редицата. Питам за темите на дипломните им работи, за да си съставя представя за специализацията на випускниците. „Френската литература през 18-ти век”, „Растителността на остров Садо” – чувам в отговор. Казват се и теми от историята, математиката, химията и дори от астрономията.

               Коя е тази фирма, в която се напъват да попаднат и физици и лирици? Тя се занимава със застрахователно дело. Заплатата в нея е висока. И точно затова най-дългата в Маруноучи опашка се е наредила се е наредила именно пред тази фирма.

..........................................................

               У мен закономерно възникна въпросът: а доволна ли ще е фирмата, която се занимава със застрахователни операции, от биолога, филолога, химика или историка? Кадровикът на фирмата разсея съмнението ми. „ На нас не ни трябват специалисти. На нас са ни нужни”чисти листове хартия”. А онова, което трябва да се напише върху тях, ще си го напишем ние.”. Началникът на „Кадри” на концерна „Мицушита денки” се изказа по-определено „Ние трябва да почувстваме, че наеманите са способни да разберат философията на концерна”.

               Опасението да не сбъркат с кандидатите е толкова голямо – та нали наемането е доживотно! – че фирмите много преди 1 октомври (дипломирането в Япония е през март – б.м.) командироват кадровиците в университетите да търсят бъдещи кадри.

..........................................................

               В концерна „Мицушита денки” не можеш да започнеш работа без препоръка. При това онзи, който те препоръчва трябва да се ползва с доверието на концерна. Добре е да получиш препоръка от човек, който работи в него, , тъй като поръчителят носи отговорност за препоръката си. На него може да му се предяви иск, ако наетият препоръчан работник се провини или не прояви необходимото усърдие.

               Следващият етап са кандидатските изпити. В концерна „Мицушита денки” и в автомобилната компания „Тойота” довчерашните ученици, които ще трябва да се трудят на конвейра или струга, полагат изпити по математика и японски език. Студентите, които претендират за място на служител или инженер, полагат изпит по специалността, която са изучавали в университета. Сред онези, които се стремят за място на инженер, разбира се, няма филолози или историци. Те са хора с техническо образование.

               Успешното полагане на изпитите дава правото за участие в събеседването. Целта му е да се изяснят личните качества, характерът, наклонностите, индивидуалните стремежи на кандидатите. Кадровиците извънредно много се интересуват дали кандидатите ще се окажат психологически съвместими с вече създадените в предприятията и канторите колективи. При кандидатите за работници се проверява и физическата издръжливост, бързината на реакциите и точността на окомера.

.............................................

               Разказаха ми, че президентът на една фирма канел кандидатите за служители на пъстърва. Наблюдавайки ги как отделят месото от костите, той се опитвал да определи характера им. Президентът на друга фирма се вглеждал в начина на пушене, гасене на цигарата и други подобни. Тези примери на опити за разгадаване на човешката природа предизвикват иронична усмивка, но несъмнено е едно: в японските фирми подборът на кадри се смята за първостепенна работа.

               След като преодолеят високите и многобройни бариери, новите работници се изпълват с допълнително уважение към фирмата „семейство”, където са ги приели и още повече ценят мястото, до което са се добрали толкова трудно.

               В повечето от големите компании новаците се приемат условно и се зачисляват в щата едва след като преминат през изпитателен срок. Той продължава от една до три години. В компанията „Тойота” през тригодишен изпитателен срок преминават всички без изключение, дори и обикновените работници. През този период фирмата започва да пише върху „чистите листове хартия” угодни ней неща. Три или четири месеца, а понякога и половин година, новаците се запознават с онази област от бизнеса, с която се занимава фирмата, например електроника, автомобилостроене, банково дело, и с перспективите на развитието, които фирмата е набелязала.

               След това новаците вникват в организационната структура на фирмата, изясняват си функциите, които изпълняват различните й поделения. Подир туй ги настаняват на конкретна работа в кантора или в цех и седмица по-късно започват да ги местят от отдел в отдел или от участък в участък. Навсякъде с обучението им се занимават лично началниците на отдели или участъци. И на всеки навсякъде пишат характеристики.

               Техническата революция усложни производствените процеси и сега фирмите вече нямат време и сили сами да запълват „чистите листове хартия”. Те се дописват в специални „развъдници”. Един от тях е

 

„ШКОЛАТА  НА  ДЯВОЛИТЕ”

 

               Нощта вече е преваляла, но утрото още не е настъпило. На фона на започналото да светлее небе меко се очертават хълбоците не Фуджияма, а долу, в долината – тъмнина, разчертана от светещите пунктири на уличните фенери в град Фуджиномия. Тук, на границата между новия ден и вчерашната нощ, цари безмълвие и неподвижност. Но преди да са се събудили птиците, по полегатия планински склон, където са се разположили две дълги сгради с галерии на двата етажа и прилична на армейски плац площадка с пилон, изведнъж се разнесе песен, която изведнъж ме накара да трепна – толкова внезапно и грубо нахлу тя в предутринната тишина. От мощните високоговорители гръмна:

 

Дяволът фелдфебел иска да запеем в четири и половина сутринта.

Ние ще изпеем любимият му марш

и гласът ни като клетва на другарите ни по полк

ще прониже ада до самото му дъно –

дъното, където пълзим ний.

 

               Мъже, облечени в дрехи, които по кройка приличаха на войнишка униформа, стремглаво изскочиха от сградите и се строиха на площадката. Но дяволът фелдфебел реши, че не са се строили достатъчно бързо. ”Остави! Върни се!” – прогърмя заповедта му и мъжете се втурнаха обратно към общежитието-казарма. „Строй се!” – и тълпата отново се понесе към пилона. И отново: ”Остави! Върни се!”. След малко пак: ”Строй се!” и още веднъж същото и пак... Спомних си документалния филм за дресиране в императорската армия.

               По-късно, в интервюто, инструкторът от школата щеше да ми каже: „Вие сте прав, обучението при нас прилича на армейска дресировка. Но нали и бизнесът е война.” А директорът на школата ще разтълкува: „Общинните условия, които са пресъздадени в предприятията и фирмите, разбира се карат персонала да се труди добросъвестно. Но това не е достатъчно. Необходимо е той да действа стремително и без грешки. Като автомати.”

               Към върха на пилона запълзя знаме – разперил криле орел върху светлосиньо поле. Замрелите в редици хора изведнъж запяха химна на школата.

               На плаца са се троили 220 души, поредният поток учащи се. Всички са служители в средното звено на производствени и търговски фирми, с една-две години стаж. Всички, както изискват правилата за приемане в школата, са физически здрави и имат спортна подготовка. Фирмите плащат по 1000 долара за 13-дневното пребиваване на своя сътрудник в школата. За една година пет хиляди души изкарват курса на обучение.

               Върху куртките на всички, които са замрели в редиците са закачени по 17 така наречени „ленти на позора”. – според броя на дисциплините, които се изучават в школата. Вземеш ли зачота и ти позволяват да свалиш съответната лентичка. Първата дисциплина, с която се заеха учащите се след ведрината и закуската е съставяне на отчет. Отчети се пишат всеки ден – за обучението през изтеклото денонощие. Те се слагат в пликове и се изпращат във фирмите, които са изпратили сътрудниците си в школата. Ден след ден за написването отчета се дава все по-малко време, за написването му се отпуска листче с все по-малък размер, но изискването му към съдържанието се увеличават – отчетът трябва да бъде лаконичен, но ясен и пълен, и главното – точен.

               Следващото занятие е разговор по телефона. „Клиентът си създава впечатление за фирмата още от първото си обаждане в нея – чух от инструктора аз – Освен това в Япония абонаментът за ползването на телефон зависи от продължителността на разговорите.” Възпитаниците на школата се обучават да разговарят по телефона вежливо като в храм, информативно като залагане на данни в компютър и кратко като при даването на команда за атака. За две минути трябва да се отговори на всеки поставен въпрос. Такава е целта на тренировката по тази дисциплина.

               Какво по-привично за човека от пътя му от работата до в къщи? Но може ли всеки да го обясни на друг бързо и толкова разбираемо, че той да го извърви сам, без да се лута и да пита някого? В началото на обучението в школата – далеч не всеки. В края – почти всички. Така учащите се тренират да обясняват на подчинените си производствени задачи кратко и съвсем разбираемо.

               „Позитивно мислене” – така се нарича една от седемнадесетте дисциплини. Абсолютно безсмислен текст от 600 думи трябва да се изстреля наизуст без нито една грешка. Това става на стотния път. Думите излизат съвсем несъзнателно, но високо, ясно и уверено. По този начин се упражнява дикцията. Тази дисциплина е толкова далече от мисленето, още повече от позитивното, колкото философският речник е далече от устава на гарнизонната служба. „Именно по такъв начин трябва да се предават на подчинените заповедите на началството” – каза инструкторът.

-         Трудно ли е да се учи тук?

               Човекът, който зубреше текста от 600 несвързани думи, прекъсна заниманието си и отговори:

-         Много е трудно.

-         Кое е най-трудното?

-         Да се научиш да вземаш бързо и правилно решение върху основата на получената заповед.

-         Защо е толкова трудно?

-         Защото трябва да действаш бързо. По-рано аз не умеех да го правя.

Откъснах друг възпитаник от повтарянето на съгласни звуци – той

се стараеше да се избави от заекването.

-         Защо постъпихте в школата?

-         И аз закъснявах с действията. Постъпих тук, за да се науча да действам по-бързо.

-         Харесва ли ви да учите тук?

-         Да. Тук ни учат да постигаме целта, концентрирайки всичките си душевни и физически сили.

               По отношение на физическите сили е казано вярно, но що се отнася до душевните, випускниците от школата едва ли имат нужда от тях.

               „Ситуация номер пет!” – командва инструкторът. И възпитаникът започва да декламира наизуст мерките, които трябва да се вземат, ако фирмата се сблъска с трудности, моделирани в „ситуация номер пет”. Тези ситуации са четиридесет! Учащите се са длъжни да зазубрят рецептите за всичките четиридесет случая. Разрази ли се трудов конфликт, или банката се откаже кредит на фирмата, намали ли се сумата на продажбите, или продукцията е престанала да се търси, при всичките четиридесет случая випускникът на школата е длъжен да постъпва също тъй автоматично, както стюардесите надуват спасителните пояси, когато самолетът пада в морето.

               През първия ден на обучението главният инструктор на „Школата на дяволите”, напътства новобранците: „Трябва да изтръгнете от себе си чувството за собствено достойнство. Най-честата причина за неизпълнението на заповедите е чувството на срам от постъпките, които началството иска да се изпълняват. Аз измислих – не без самодоволство продължи той – как възпитаниците на школата да изживеят това чувство”.

               Във върховите часове пред гарата във Фуджиномия – най-многолюдното място в града – учащите се застават един след друг по ред  Зживеят и започват да пеят с цяло гърло. Намиращият се на 50 метра инструктор не ще позволи на „солиста” да напусне площада, докато не надвика уличния шум.

„Истинският мъж не свежда очи!

Истинският бизнесмен е готов да работи с пот на чело,

За да произведе стоката и да търгува с нея до изнемога.

Никога не падай духом!” ,

Надвикват се „самураите на бизнеса сред гаровия площад.

               Последната дисциплина е нощен поход.  Трябва да се изминат 40 километра в планината на групи от по трима или петима, разполагайки с твърде условна схема на местността. В раниците – суха храна, малко вода и по 30 йени на група, които стигат само да се повика при нужда по телефона бърза помощ или полиция. Задачата е да се премине целият маршрут, като се регистрират в контролните пунктове и да се върнат в пълен състав. Който пристигне по-рано ще почива повече, тъй като в четири и тридесет започва новият учебен ден.

........................

               Ако до  края на обучението някой не се е справил с всички дисциплини и не е свалил всички 17 „лентички на позора” от куртката си, инструкторът на групата ще бъде уволнен.

 

 

КЪМ ФИНАЛА – В ЕДИНЕН СТРОЙ

 

               Типична американска фирма. Фред продава канцеларски машини, Джим търгува с резервни части, Мери отговаря за поддържането на продадените от фирмата канцеларски машини. Всеки носи персонална отговорност за работата, която върши. Изведнъж Джим се разболява. Канцеларското обзавеждане продължава да се продава, Мери, както винаги е готова да го обслужва. Но няма резервни части и работата спира.

               Това е преразказ на откъс от американско учебно помагало по мениджмънт.

                Японците Мицуо, Йошио и Нори се занимават и с продажбата на канцеларски машини, и с търговията с резервни части, и с извънфирменото обслужване. Всички носят еднаква отговорност за резултатите от бизнеса.. Те са запознати с цялата дейност на фирмата, макар ч е може би не са навлезли така детайлно както Фред. Джим и Мери познават своята работа, но въпреки всичко достатъчно добре, та в случай ако се разболее някой, останалите да могат да го заместят.

..................................

               Служителят в японска фирма през първите 10-12 години се мести от отдел в отдел на всеки 2-3 години и всеки път придобива необходимите нови знания. Производственото обучение се организира от фирмата. Тя безропотно се съгласява на това „вложение в персонала”, тъй като се стреми да избави работника от така нареченото „тунелно виждане”, тоест иска да му даде представа за различните области от дейността на фирмата, за да се научи да действа според обстоятелствата.

               „Работата на служителите от концерна е като колоездачно състезание – ми обясняваха в „Мицушита денки”. – Ако на финала пръв пристигне само един от отбора, а останалите се класират на опашката, отборът губи. Побеждават онези, които финишират заедно. Може и не така бързо като първия, но и не много по-назад от него.

               Сигурно можем да се съгласим със сравнението на персонала на японската фирма с колоездачен отбор, наистина такъв, който напредва  към финала в пакет, а не точейки се на голямо разстояние един от друг. Участниците в отбора си сменят местата, но не като в истинско спортно състезание, когато колоездачите поред поемат ролята на водач. В отбора на „Мицушита денки” или на „Нисан” съседът отляво се премества на позицията на съседа отдясно, или обратното, и отборът напредва в безупречно равнение към финиша. А водачът е извън дистанцията, в командната будка, откъдето ръководи движенията на отбора.

               Шоичи Танака е на 49 години и има юридическо образование. Той е постъпил на работа в телевизионната компания преди 25 години. Назначили го в Юридическия отдел. След това му предложили да премине преподготовка, както и на всички, които са постъпили в компанията едновременно с него. Танака станал звукорежисьор. Три години по-късно е бил редактор в Информационния отдел, а след още няколко години му възложили постановката на телевизионни спектакли. Накрая станал ръководител на отдел в дирекцията. Благодарение на разностранния си опит Танака разрешава с лекота много, понякога сложни проблеми на административното ръководство на компанията.”Честно казано – призна Танака – през целия си живот съм искал да стана юрист, но компанията реши друго.”

 

.............................

 

 

Това е откъс от книгата „Петнайсетият камък от градината на Рьоанджи” на Владимир Цветов, съветски телевизионен кореспондент, излязла през 1986 година. В Япония е преминал почти половината му журналистически стаж. Той се е опитал да представи на света тази далечна страна, тази непозната, странна страна. Тази не богата на ресурси Япония е една от най-развитите икономики в света. Защото умее да организира и продава успешно на световния пазар най-голямото си богатство – труда на своя дисциплиниран и организиран народ, чиято народопсихология е твърде различна от нашата. И трудноразбираема. Но вероятно тя е разковничето на икономическата мощ на Япония.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. freeoldmen - Наистина ли Ви харесва това, което ...
09.06.2013 23:57
Наистина ли Ви харесва това, което сте цитирали? По съпоставките, които правите със социалистическата власт у нас, май да. На това ли трябва да се възхищаваме, един народ, превърнат в армия от роботи? Действително нещо ужасно става в този регион на света, бихте ли искали на тези изпълнителни работници да им тикнат по един автомат в ръцете и да се запознаете по - отблизо с тях?
цитирай
2. bumerang - ...
10.06.2013 08:58
Книгата е писана за периода преди 86-та. Вероятно сега и там не е вече така. Дали ми харесва лично на мене тази и други крайности, които има в книгата - не. Но какво значение има дали ми харесва на мене, когато те го приемат. Може би това е единствения начин без собствени ресурси да имат тази икономика. Но тъй като аз Ви отговорих, Вие ще ми отговорите ли, дали на Вас Ви харесваше онова, което се случваше тука? Шуробаджанащината, връзкарството, които лансираха и толерираха некадърността, или незаинтересоваността на ръководителите, които позволяваха слаба организация на труда, лоша трудова дисциплина, неуплътняване на работното време, ниска производителност, трудоемко т.е. скъпо производство и др. подобни следствия от липсата на заинтересованост.
Колкото до автоматите - те стрелят във всички ръце, които изпълняват командите на манипулиран мозък..

цитирай
3. freeoldmen - Не, не ми харесваха нещата, които ...
10.06.2013 14:13
Не, не ми харесваха нещата, които сте посочила, но ние си платихме за тях, а може би и още си плащаме. Но все пак, според мен е по - добро от фанатизъм. 600 безмислено наредени думи за запомняне....тръпки ме побиват! Промиване на мозъци по такъв шокиращ начин продължава и сега в азиатските страни.
цитирай
4. bumerang - "...а може би и още си плащаме."
10.06.2013 14:49
Не "може би", а сигурно - плащаме сега и ще плащаме в бъдеще още. Защото тези отношения и навици са станали част от народопсихологията ни. Сбърканото отношение към труда и унищожената предприемчивост на българите, както и връзкарството, което днес логично се изроди в корупция, са едни от най-пагубните резултати от онова време.
А кое е по-добро - не знам. Фанатизмът е може би опасен за околните, но самият фанатик не осъзнава, че е такъв. Той не си задава въпроси, според него той е прав и вероятно това го прави удовлетворен от себе си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bumerang
Категория: Други
Прочетен: 316115
Постинги: 203
Коментари: 290
Гласове: 542
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031