Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2013 10:20 - ЗА ДОБРИТЕ ХОРА
Автор: bumerang Категория: Други   
Прочетен: 761 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.05.2013 12:37


                Те всички я гледат – онези, които имат нужда от помощ, с надежда, че ще почука на вратата им, други, защото имат нужда да повярват, че се случват чудеса или че между нас има добри хора. Има ли? Добри ли сме? Достатъчно добри ли сме?

               Уви, след предаването на Наталия Симеонова, тази жена, която за онези, до чиито съдби се е докоснала е истински ангел, аз се чувствам смазана, пребита. Вината за това не е на Наталия, нито на добрите хора, които й помагат. Не, в никакъв случай! Ако можех бих им стиснала ръцете, бих ги прегърнала, бих им казала: „Добре, че ви има на света, добри хора. Добре, че ви има.”. И знам, че Наталия не е единствената, която помага на нуждаещи се, знам че има и други Човеци, които се трогват от болката, от нещастието, от безпомощността на хората да се справят с ударите на съдбата, които понякога са жестоки и ги обричат на неудобство и срам от тяхната безпомощност. И болка от смазаното човешко достойнство. Аз съм пребита от това, че Човеците с добри сърца са малко. Или не са достатъчно силни. Защото ако бяха достатъчно силни,  не биха допуснали в нашето общество да има себеподобни с унизено и смазано човешко достойнство, и хора, сънуващи ангели, които да почукат на вратата им, за да им подадат ръка да се изправят. Да им дадат глътка въздух в задушаващото ежедневие. Да им предложат рамо в борбата им с живота за оцеляване – на тях и на децата им.

               Как го допуснахме да се случи? Аз, ти, той, всички ние и вие – здравите, младите, умните, образованите, чувствителните, мъдрите, трудоспособните, интелигентните, правите, правилните, праведните? Защо не успяхме да подредим обществото си така, че всеки около нас да може да живее достойно, така, че ежедневната, ежечасната битка за физическо оцеляване да не е единствения смисъл на живота на толкова много хора? Задавате ли си този въпрос вие, на които давахме доверието си на всички избори? На които вярвахме, че ще го оправдаете? Доверието на един народ! Народ, когото докарахте до просешка тояга. Вие гледате ли понякога предаването на Наталия? Вие виждате ли сълзите, надеждата, радостта и благодарността в очите на хората, на чиято врата почука тя? Вие виждали ли сте такива очи, отправени към вас? Или сте твърде заети да броите парите си?  А това прави ли ви щастливи? Тогава, когато знаете, че някъде, в държавата, която управлявате, има един безпомощен баща и неговото малко момиче, които заспиват гладни  в ледена зимна нощ. Защото вие го знаете, но сте заети с важни дела – вие... броите парите си. Вашите пари! А ваши ли са те? А ние колко добри хора сме, щом  допуснахме това?




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bumerang
Категория: Други
Прочетен: 316275
Постинги: 203
Коментари: 290
Гласове: 542
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031