Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2013 16:35
Има хора, които мислят, че тази дата е твърде незначителна, за да се празнува като национален празник и може би изобщо като празник, защото тази руско-турска война не била освободителна, а война за имперските интереси на Русия. Зад формалния повод за всяка война се крият някакви интереси. Те са истинските причини за войната. Обявявайки тази война, руския император намира повод – освобождението на братския, славянски, християнски народ, зверски мачкан и клан пет века. Това е била привидната кауза, твърде удобна след Априлското въстание, което потресло прогресивната световна общественост с жестокостта, с която е потушено. Кауза, зад която уж е скрил от западноевропейските Велики сили своите руски имперски интереси. Естествено, защото иначе не биха му позволили.
Това са големите политически игри в края на 19-ти век на сцената на Европа. Но мен, в случая, не ме интересуват нито истинските причини, нито формалния повод на руския император, повел своите войски насам, към България. Мен, като българка, ме интересува резултата от тази война. А той се нарича Санстефански договор. Защото ако нямаше този договор, нямаше да има и Берлински конгрес. Да, Руският император е преследвал своите цели, но в Сан Стефано се очертават границите на една българска мечта – границите на една бъдеща свободна и обединена България, в чиито граници са включени всички братски, славянски народи, населяващи Балканите. На Берлинския конгрес, тази мечта е била окастрена и от бъдещата България са откъснати големи парчета живо, българско месо – големи области населени с чисто българско население.
Затова на тази важна за България дата, аз не се питам какъв празник е и дали е празник. Аз си спомням за всички ония воини, напоили с кръвта си нашата земя. И нека звучи като клише, нека звучи както ви харесва – те са оставили костите си тука, те са напоили с кръвта си тази земя, техните гробове и костници са тука, камарите от техните черепи са тука, до костите на българските опълченци. Там някъде далече, в Русия, във Финландия, в Румъния са останали сиротни децата им, вдовиците им, старите им родители, недолюбените им момичета. Тук са останали кръвта им, костите им, неродените им деца, несбъднатият им живот. И една нова държава – свободна България. На тази дата аз не мисля за причините за войнаta, аз паля свещица, свеждам глава в знак на благодарност и почитам паметта на тази мъртва войска, останала завинаги тука, но довършила делото на Левски, на комитите, апостолите и всички жертви на Априлското въстание, сбъднала мечтата на Ботев и донесла освобождението на земята, която е моя Родина.
Останалото са игри и страсти на политици, за които живота на малките хора не значи нищо.
Отрова, расо, микрофон
Защо патриарх Кирил и Дугин избраха 3 ма...