.
.
.
             Фролош. Село в Кюстендилско. Вероятно със затихващи функции. Население 182 души. Един от тях – Любчо. Безработен. На 20 години. Казва, че никога не е виждал накуп толкова много пари. Много пари – триста лева! Това са за Любчо много пари. На толкова някои оцениха неговата простодушна човечност. За това, че през суровата зима е снабдявал с храна хората от недостъпни и изолирани райони.  Защото сме хора и трябва да си помагаме – казва той. Той може би е смятал, че без неговата помощ някой не би оцелял. И вероятно би се случило някой да не оцелее.

        А едни госпожи и господа се самооценяват. Могат го. Назначават ги да вършат определена държавна работа за определени пари т.е. заплата. Да я вършат добре. Защото заплата се плаща да си вършиш работата добре. Когато я вършиш посредствено или лошо, работодателят се освобождава от теб. Ако работодателят не е държавата. А държавата, това сме ние. Ние, които сме избрали някои измежду нас да ни организират здравеопазването, образованието, културата, отбраната, опазването от крадци и убийци, да регулират чрез закони икономическите и социалните ни отношения и придобивки. За което всеки от нас плаща различни данъци, такси и вноски. Избраните от нас хора назначават чиновници на добра заплата да вършат всичката тази отговорна работа. Да я вършат както трябва.  Оказва се обаче, че после тези назначени на държавни служби госпожи и господа, които получават заплата от нашите пари, за да  организират всичката ни държавна уредба, сами решават, че определените пари за работата, която се изисква и очаква от тях, са малко. Че техния труд струва повече. И удвояват, утрояват, очетворяват, умножават заплатата си. С множител по собствено усмотрение. За добре свършената от тях работа. Според тях. И дори не се свенят, че това са пари да речем за здраве. ЛИЧНИ вноски. Това са пари от личните вноски в обща каса, за да се лекуват всички нуждаещи се. Не са за бонуси на самооценяващи се чиновници, които сами са преценили, че са си свършили работата не добре, а два, три, четири пъти по-добре, отколкото им е възложено. Защото здравеопазването на българите било цъфнало, че и вързало. Може би защото пари за безплатни животоспасяващи лекарства за умиращите има в излишък? Защото нуждаещите се от лечение в чужбина дечица веднага отиват без проблеми? Защото ужасени от безизходица родители и близки не събират пари за лечението им чрез сметки, кампании, концерти или просто чрез просия по улиците? Защото лекарствата за българите са най-евтините, както се полага за най-бедните болни в Европа? Или може би защото и икономиката ни и тя е цъфнала и вързала? И няма безработица,  електроенергията ни и тя е най-евтината, неграмотността не расте с ужасяващи темпове, а раждаемостта не спада със същите темпове,  или защото холандци и англичани копнеят да ни прегърнат в братска прегръдка и са отворили  широко сърца и граници? Или защото двайсет години от цъфналата и вързалата ни държава, управлявана и организирана от въпросните чиновници, не изтича кръв и мозък от щастливци, които просто искат да си правят нон стоп екскурзии в чужди държави и не щат да берат сладките плодове на собствената си държава?

   Е, хайде бе, най-после да видим по телевизията един от тях поне да се засрами и да изпрати на Любчо от собствените си бонуси повече от триста лева, че да види този двайсетгодишен българин с добро сърце повече от триста лева накуп. Защото онова, което той е свършил за хората не е негово служебно задължение. Защото той не е на служба. Той е безработен, неуважаеми, самооценяващи се, госпожи и господа!