„Всичко, което се случва е предопределено от съдбата.” – твърдят едни. “Всеки сам е ковач на съдбата си” – отричат ги други. Но ако второто е истина, нима биха съществували нещастни и недоволни хора. Нима всеки не би си “изковал” щастлива съдба? А нали пък ако първото твърдение е вярно, би означавало, че човек не е правил никога никакъв избор.

          Живота ни се състои от събития и случки, които са във взаимовръзка помежду си. Те са резултат от случайности и избори. Обективни случайности, върху които човек не е в състояние да повлияе и субективни избори, които е направил тогава, когато е имал възможност да избира – съзнателно или подсъзнателно.

         Човек не може да избира времето и мястото, когато и където да се роди. А от тези фактори неизбежно и до голяма степен зависи неговия живот т.е. неговата съдба – родените в семейство на богаташ и в семейство на бедняк имат различен старт в живота и различен статус, бедните родени в Кувейт и Сомалия – също, роденият в столицата и роденият в Гунчова махала – също. Колко ли надарени с дарбата да танцуват са останали неосъществени балерини, или надарени с дарбата да рисуват са останали неосъществени художници, защото са родени в забутано селце от бедни или деспотични родители.           

         Човек не избира и родителите си. Но от техния генетичен материал зависи генната обусловеност на характера и възпитанието му. Да не забравяме в случая цар Ген, защото той е един от основните „виновници” за съдбата на човека и неговата сила е огромна. Огледайте се наоколо и вероятно ще откриете някое семейство с две деца, което познавате отблизо. Децата са отглеждани в една среда, възпитавани са по еднакъв начин от едни и същи родители. Даже са еднополови – двама братя или две сестри, но може да забележите колко са различни като характери, а и имат или ще имат различни съдби. Защо ли? Защото: ПЪРВО работата на цар Ген е да се забавлява със случайността в момента на зачатието и да сътворява различни комбинации от един и същ „материал” в ДНК-то на бъдещето човече. От което зависи не само неговия пол и характер, а и ред други съдбоносни фактори – дарби, предразположения към болести, външен вид. ВТОРО – защото другите обективни случайности в живота им никога не са еднакви. Например единият брат (или едната сестра) може да се окаже на различно място в различно време и да попадне в катастрофа или пожар, което може да е причина да се превърне в инвалид. Или друго някакво фатално събитие, което потърпевшият не е могъл нито да избира, нито да избегне.

              Всичко останало, което не е случайност, е въпрос на избор. От който зависи съдбата ни. Човек винаги мисли, че прави правилния избор за себе си в момента, но дали е така може да оцени наистина едва от дистанцията на времето и резултата от последващите, взаимосвързани събития. Нашето щастие зависи от това да се научим колкото е възможно по-рано да правим наистина правилния избор за нашите действия, тогава, когато можем да избираме, за да можем да управляваме максимално живота си, оставяйки  по-малко на случайността. Жалко за децата ще бъде, ако родителите не осъзнаят, че основна задача на възпитанието, което дават на децата си е да ги научат сами да правят верните избори от колкото е възможно по-рано, защото грешният избор, направен днес или вчера, може да открадне радостта от тяхното утре. Другото е случайност. Значи твърдението, че човек е ковач на съдбата си е силно, твърде силно. Но във всички случаи съдбата на човека зависи до голяма степен от неговите избори. И е негов личен духовен урок.