Постинг
10.09.2017 21:19 -
МОМИЧЕТО ОТ КОМПЮТЪРНИЯ КЛУБ
Автор: tikovpisane
Категория: Поезия
Прочетен: 8176 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2017 22:07
Прочетен: 8176 Коментари: 6 Гласове:
-17
Последна промяна: 10.09.2017 22:07
Пожарът свой запалих
и размечта се юношата като луд,
когато те заварих
пред монитора в компютърния клуб.
И роди сe тоз сонет
от душата, в която те обичах-
гълъб без късмет-
в небето си рая не намирах.
Попивах нежно красотата ти,
докато гледаше екрана.
На лицето твое бе съдбата ми-
любов...като океана.
Стоплям се, когато усещам пронизващ студ
чрез мисълта за теб в компютърния клуб.
и размечта се юношата като луд,
когато те заварих
пред монитора в компютърния клуб.
И роди сe тоз сонет
от душата, в която те обичах-
гълъб без късмет-
в небето си рая не намирах.
Попивах нежно красотата ти,
докато гледаше екрана.
На лицето твое бе съдбата ми-
любов...като океана.
Стоплям се, когато усещам пронизващ студ
чрез мисълта за теб в компютърния клуб.
Спомени от компютърния клуб. Това е по старо от предното. Хихихих, ех тая младежка Муза, дълго те е вихрила. А пък знаеш ли може и да я срещнеш на живо. :))))
цитирай"гълъб без късмет-
в небето си рая не намирах."
цитирайв небето си рая не намирах."
3.
deleted-4udovi6teto -
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=874940665889992&id=100001222017028
11.09.2017 13:17
11.09.2017 13:17
Поздрави от моето интернетно момиче, Тиков!
Чу
цитирайЧу
4udovi6teto написа:
Поздрави от моето интернетно момиче, Тиков!
Чу
Чу
Благодаря за включването. Поздрави и от мен и успешна седмица!
Тиков
missana написа:
"гълъб без късмет-
в небето си рая не намирах."
в небето си рая не намирах."
Пиша пак коментар, защото ми изтриха предните. Ами да- малко е тъжничко, но човек може да открива и в тъгата радост, колкото и парадоксално да звучи, факт е. Поздрави и успешна седмица. :)
didige написа:
Спомени от компютърния клуб. Това е по старо от предното. Хихихих, ех тая младежка Муза, дълго те е вихрила. А пък знаеш ли може и да я срещнеш на живо. :))))
Еххх, тая младост, Диди...много ми липсва, наистина. Но по-важното е човек да си остане винаги дете в сърцето си. Поздрави! :)