Постинг
21.08.2016 21:20 -
При вестта за смъртта на мама
Кой ти очите склопи, когато с поглед сетен
си чакала напразно, уви, да дойда аз?
Кой твоята възглавка оправи в оня час?
Кой на гръдта ти скръсти безчувствени ръцете?
Ръка благочестива на предобър човек
бе таз ръка, която в предсмъртно покривало
по обичай старинен положи твойто тяло
подобно мъртва роза във черния ковчег.
Ръка благочестива, но не и мойта, мамо;
очи благочестиви, не моите очи,
са плакали горещо над твойто тяло нямо
със болка, от която тъй страшно ми горчи.
Далеч от мен умряла… О, колко сте студени,
студени и високи, стени на заточение!
Автор Хосе Мария Кирога Пла
Няма коментари
Търсене
