Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2018 00:33 - ПРАЗНИК ИЛИ НЕ
Автор: bumerang Категория: Други   
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
0



 .
.
.

 

               Всяка война има цел. В съответствие на целта има и причини или обратното. Истински причини, които знаят управляващите страната, която започва войната – „кукловодите” на народите-кукли, „пастирите” на „стадата”. Понякога има и привидни причини. Това са „причини”, които ще бъдат представени на  общественото внимание, „причини” за публиката, за широките маси, за народа, който ще я изнесе на гърба си и ще я заплати с кръвта си, за месото, което ще остане да гние по бойните полета. Не рядко има и повод за предстоящата война. Това обикновено е някакво събитие, което ще предизвика негативизъм, обида, гняв, омраза, войнственост, ожесточение в същите  маси, които ще бъдат призовани под някаква идея, под някакви пряпорци, свети знамена като патриотизъм, дълг, хуманизъм, бог. От всяка война има някакви резултати. Те много често се разминават с целта. Но винаги, винаги, винаги след войната остават покрити с мъртви хора полета. Остават живи сираци, осакатени и разбити човешки съдби.

               Целта на Руско-турската война от 1877-78г. е излазът на Русия на Средиземно море. През една евентуална бъдеща руска провинция на Балканите.

               Причината – великоруските амбиции за разширяване влиянието в тогавашния свят.

                Привидната причина за пред света и вътрешното обществено мнение – освобождението на един християнски, братски, славянски народ от игото на народ-друговерец.

                Поводът – жестокостта, с която е удавено в кръв Априлското въстание, подготвено, организирано и водено от българските апостоли.

                 Независимо от целта, истинските причини и повода за тази война, или точно поради тях на датата 3 март 1878г. в Сан Стефано победителката във войната  Русия диктува на победената Турция условията на мирен договор, в който се определят границите на една бъдеща държава – България. България, която пет века е била зачеркната от картата на Европа се появява отново в този договор, подписан на тази дата. България на нашите прадеди. И това е празник. Лелеяната векове мечта на един народ е призната, записана и подпечатана от победения тиранин. Българска държава. Ликуй народе!

               Този резултат е първата крачка към изпълнението на целта на Руската империя, която толкова плаши и Великите сили и българския народ. Или по точно част от него.  Дали победителката във войната ще изпълни целта си, зависи и от други фактори на тогавашната международна сцена, където Русия не е единствената Велика сила. Зависи вече и от българския народ. Защото свободата е добре дошла, но нов господар – не.

                Дали целта на тази война беше постигната и какъв е РЕЗУЛТАТЪТ от нея, днес ние потомците знаем – държавата България, появила се отново и преборила се да остане на картата на Европа, където е била пет века преди това. Този договор, този ден е празник за всички българофили, чиято обич е България и чиято цел е една: да я има! Свободна и независима. Дали днес е такава – зависи от нейния народ.

               Този ден, празник за България, е и помен. Затова следва да се поклоним не на Руската империя, а на паметта на онези известни и неизвестни войници оставили кръвта и костите си тук, на нашата земя. Онези хора, заплатили с животите и съдбите си Санстефанския договор. Човечността го повелява. Защото всички ние и нашите деца сме като тях – потенциални бъдещи жертви на безумни войни. И защото онези, които правят войните – и горещите, и студените, и тайните, и тихите, не са тези, които умират в тях.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bumerang
Категория: Други
Прочетен: 316247
Постинги: 203
Коментари: 290
Гласове: 542
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031