Изгубих червената си илюзия за социално равенство, която ни разиграваха от преди да ни вържат червените връзки на шията, още в детската си възраст, когато другарката Червенкова ми написа петица на едно контролно, а на приятелката ми – шестица, макар че тя преписа от мене и контролните ни бяха идентични. Обяснението беше просто: бащата на приятелката ми беше важен фактор от същата фамилия. Постепенно установих, че всички в нашето общество са равни, но членовете на тази фамилия са по-равни. С годините разбрах, че идеята за социално равенство  е демагогия, защото хората не се раждат еднакви, за да бъдат равни. Дори и някой да имаше искрено желание това да се случи (макар че такива нямаше), то не беше осъществимо, поради това, че за да изравниш хората, трябва да ощетиш онези с големите природни дадености на интелекта, които движат обществото и произвеждат благата, за сметка на другите, със скромни възможности. И тези, ощетените, ще бъдат винаги недоволни. А това не устройваше управляващите фактори, много от които бяха с доста скромни възможности.  

               Изгубих и синята си илюзия за социална справедливост, която сама си бях създала, разбирайки, че тя не е въпрос на еднаквост или ощетяване на индивида, а въпрос на организация, надявайки се  че след 1989 г. ще се намерят умни българи, които да я създадат. Е, и тя изчезна, когато баш-бабаитите от фамилиите Червенкови, Клептоманови и Мутренски се писаха ковачи на законите и новото светло бъдеще на ползу своему роду, а Койчеви, Знайкови и Стойчеви останаха слисани извън Голямата игра и непрекъснато питаха „Кой? Кой? Кой?”.  Знайкови надълго и нашироко обясняваха Кой. Но никой не казваше накъде с кого. И всички стояха барабар със Стойчеви.

               Изгубих и бледата си илюзия, че все пак нещо някакси може да се оправи, когато ме обявиха за национален предател. Мен и себеподобните ми, които бяхме тръгнали  да търсим хляб по света. И когато видях как млади моми naprao ni ubivat, тръскайки яки дупари и силиконови цици, внушавайки на още по-невръстните от тях, че дупарата е най-лесния начин да се устроиш в живота. За радост на педофилите и слепите им бащи, които се радваха на реализацията на талантливите си деца.

               Сега вече нямам илюзии, гледам трезво на света и ми е ясно, че простотията, безхаберието и импотентността  naprao ni ubivat (превод от просташки: направо ни убиват. И те ще го направят. Нямам никакви илюзии, че няма да успеят.

06.09.2017 г.