За географските ширини става дума. Ех, ако беше се родил в други ширини... щеше да бъде другооо. Щеше да  е световноизвестен. Ама нали се е родил отсам Стената, където ширините са тесниии... Не може да бъде известен като онези оттатък нея. Затова само леглото му е тясно. И не може да разбере какво толкова иска да му каже водещия. А той много иска да му каже, че в главата му е тясно. Пък за да си световноизвестен, светът трябва да ти е тесен, а в главата да ти е широко. Толкова широко, че да може да се събере мисълта за много други хора, мисълта за всички хора на този свят. А любовта ти да е голяма piu de l’mondo.  

              Той съветва своите колеги: „Трябва да се научат да работят за пари.”. Предава им своята „мъдрост”, която го е направила богат. Липсва му оная ширина в главата, в която се вмества мисълта, че истинският творец не работи за пари. Той ражда, защото творбата му напира отвътре като узряла за живот рожба и нищо не може да я спре. И парите в този миг на творчество не го интересуват. Интересува го само удовлетворението, че е родил, че е създал, че е подарил своето създание на другите. Това го интересува в момента, когато твори. Защото творецът не работи. Той твори. А парите и славата понякога идват, понякога – не. Зависи кога ще бъде разбран - днес или утре. За пари работи занаятчията. Знаеш ли ти, г-н чалгаджия, колко творци са умирали в бедност? Но творбите им остават непреходни. А знаеш ли какво значи непреходни? Чувал ли си за Модиляни? Знаеш ли, че днес една негова картина се продава за 69 милиона в зелено? Но днес! Той е живял и умрял в мизерия.

             И нека да ти кажа: Не се коси. Ти заслужаваш България. Докато те слуша, докато те харесва, докато я размазваш, докато ти дава парите си - ти я заслужаваш. И тя те заслужава.

               Ех, Карбовски, ех... не можеш да промениш този свят. Но не се уморявай да опитваш. Творецът това прави. Занаятчията работи за пари. И вярва, че по широките ширини би станал известен например с това:

Една година в самота 
след
нека да умра!

всичко това.
Година вече аз не спя, 
в леглото се въртя.
В спомените ровя пак, 
какъв съм глупак ..
до кръв прехапвам устни чак, 
и пак, и пак, и пак... 

Припев:
Ти ме наказа..
ти ми показа..
ти ме заряза..
ти ме размаза! 

В този филм участвах с плам,
репликите знам, 
сценария го писах сам..
края му - не знам,
а бях замислил сериал, не черно-бял.
Дори и старец побелял, 
за теб бих умрял!

Припев:
Ти ме наказа..
ти ми показа..
ти ме заряза..
ти ме размаза! 

Нека в ръцете твои 
аз да изгоря 
искам да умра, 
нека да горя!
Дай ми в сърцето твое
нежно да заспя,
с твоята ръка 

ПП: 

Ех, либоф... либоф...
гореща си като картоф
изпечен на жарта
в голяма самота,
във тясното легло
на голото бедро.
Какво не правиш ти
по тези ширини
за пари, пари, пари.
Че той и Боби Фос
никак не е прос
и в кабарето дъни
"Мъни, мъни, мъни!"

ППП:

Поздравявам съмишлениците си с една красива циганска песен, изпълнена от един голям Творец: