Прочетен: 803 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2013 21:17
Аз, като европска съгражданка на всяка управляема италианка и италианец, съм обидена от тази категоризация. Ама как така неуправляеми, бе мосюта, мистъри, фраута и донове? Та ние сме най-послушните и управляеми деца на Европата. Още от стари времена сме си такива. Когато Старата Дама в Берлин ни каза: „Веднага забравете какво се случи в Сан Стефано!", ние като добри, управляеми послушковци, забравихме. Когато хер Хитлер каза, че трябва да сме послушни, защотооо..., ние козирувахме и обявихме война на чичо Сам, мистър Чърчил и товаришч Сталин едновременно. И си получихме бомбите. Когато после в Техеран мистър Чърчил каза: „Сега ще ви дадем на товаршч Сталин да му станете другарчета и да му помагате, докато се учи да строи комунизъма.”, ние развяхме червени знамена и послушно завикахме: „За делото на комунизъма – винаги готов! Да живее вечно умрелия товаршч Ленин в мавзолея!”. Когато чичко Сам каза: „Горби, не построихте комунизъма, дошло е време да забравите товаришч Ленин, за да станете нормални държави като нас.” и по тази причина дядя Горби ни ритна по чавдарските дупенца, защото ще строи капитализъм, и ние ритнахме плановото стопанство, прегърнахме пазарната икономика, чичковците Ран и Ът ни написаха убийствен план, отворихме си дупетата, отворихме си пазарите и се юрнахме през глава да купуваме чуждите телевизори, хладилници, перални, старите коли на Старата Дама и другите стоки дето заляха магазините т.е. да осигуряваме работа и хляб на европските и други работници, докато нашите спряха да си починат, че се бяха уморили от строенето на комунизъма. Когато ни казаха, че който прави и продава оръжие е непослушко, ние послушно се дръпнахме като опарени от тези пазари и си убихме страшното производство. И оръжейниците и те седнаха да си починат до своите класови братя, а на пазарите се настаниха други непослушковци. Ние не знаем кои. Когато ни казаха; „Елате да омиротворяваме талибаните, ние като първи миротворци и послушковци, се юрнахме да ги омиротворяваме, рамо до рамо с послушковците. Така повече от век все се опитваме да ви угодим – отворихме си пазарите, затворихме си предприятията, затворихме няколко блока на АЕЦ-а, ама ето на – пак лоша оценка по послушание. А за лошите деца няма да има филийки за сандвичи, нали. За мас да не говорим. Ама, молим ви се, вземете поне отпуснете по литър бензин за около 60% бедни непослушковци. За клечката кибрит ще се погрижим сами. Толкова можем.