Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2013 19:25 - ЛУТАНЕТО В ТУНЕЛА
Автор: bumerang Категория: Други   
Прочетен: 761 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.05.2013 20:05


.
.
.
              Какво ще се случи след тези избори ли? Нищо добро. Защото народа очаква да се подобри живота му, а това никак не може да стане без пари. А пари няма, защото няма производство, няма икономика. И не слушайте обещанията на Станишев за увеличение на доходи и пенсии. Станишев обещава, но Орешарски – не чак толкова. Защото малко или много му е ясна ситуацията. А ситуацията в света е: глобална криза. Която няма да свърши утре, макар че големия икономист от щатска величина Дянков я чакаше да свърши още преди три години. По-точно тя едва ли ще свърши. Според мене. Защо ли? Защото светът се глобализира. Което значи, че беднотията отдавна масово започна да се изнася от своите бедни държави и тръгна да търси хляб в богатите. Така бедните държави не стават по-богати, но богатите със сигурност стават по-бедни. Защото бедната  евтината работна ръка залива пазарите на труда и напомпва безработицата в богатите. За работника, тръгнал от бедна държава  и малкото е много, но работника от богатата държава има друг стандарт, от който се налага да се лиши. Той не може да живее с малко. Засега. Но може би ще му се наложи да се научи, ако населението не се поразреди по някакви причини. Броят на световното население расте все по-прогресивно, нуждата от  потребление нараства, но производството на стоки от първа необходимост т.е. храна не нараства със същата прогресия.  Към картината на тази глобална криза в детайл се прибавя и нашата, където суровиннозависимата ни тежка промишленост естествено се срина, а малкото работеща лека е неконкурентноспособна на международния пазар. Първото, което направиха нашите „реформатори”, когато започнаха да правят „пазарна икономика” беше да ни превърнат в широко отворен пазар за чуждите стоки, като по този начин убиха нашето производство, доколкото го имаше и което, естествено, беше добре дошло за западните производители и търговци. Второто, което направиха беше да ограбят парите ни като освободят десетилетия трупаната инфлация, когато лева изкуствено се задържаше приблизително на нивото на долара в системата на СИВ. За да се овладеят и регулират тези процеси бяха необходими икономически инструменти и еквилибристики, които не бяха по капацитета на нашите икономисти от  партиите реформаторки, пък и те нямаха желание, нужда и цел да го направят. Целта беше да откраднат както и колкото може повече и да го изнесат навън, а по-дребните и мислещите по на късо – да ги превърнат в луксозни къщи с размерите на почивни станции, в джипове, прескъпи коли и друг излишен лукс. Но не и да вложат откраднатите пари в някакво производство, не и да търсят пазари за производството си, за да ги умножат т.е. да се превърнат в истински бизнесмени, създаващи икономика и работни места. Къде ти! Такива умения не се учеха в АОНСУ, нали. Така при повече въображение можем да си представим картинката на българската криза в условията на световна криза. Да си представим ли? Та ние живеем в нея! И знаем: отчайваща до самозапалване е картинката на локалната криза в глобалната криза. Ние сме в тунела и светлина не се вижда. Защо ли?

               Защото за физическото оцеляване на човека по нашите ширини са били необходими винаги две неща – храна през цялата година и топлина през студения сезон. За физическото оцеляване, защото до там е опряла работата тук, за духовното вече е късно. Чалгата е намерила благоприятна почва тук. Става въпрос не само за музика, разбира се. Става въпрос за чалга-манталитет. Става въпрос за чалга-отношения, за чалга-политика, за чалга-живот и т.н. чалга, чалга, чалга... А чалгата е евтина, безхаберна,  долна, агресивна, брутална, дебеловрата, тъпа.  

               За храната можем да кажем, че България теоретически би могла да си я произвежда и не би се налагало да внася. Би могло, ама не би. Внасяме си не само бананите и ананасите, но и ябълки, картофи, че и чесън, леща и царевично брашно. Внасяме си, защото селското стопанство не работи, а селяните в пенсионна възраст са се заровили в градинките, в кочините и в курниците си, за да изкарат някой картоф, някой домат или тук-таме някоя пържола за Коледа или някое яйце от кокошка, щастлива от волния си селски живот и наличието на петел, за внучето на безработните си деца, които висят по трудовите борси или са тръгнали на гурбет някъде по света. Изкарват бабите, ама едва за себе си, за брата от градо градинката и курнико не стига. Той яде либийски чесън, турски картофи, канадска леща, холандски говеда предали Богу дух преди 25 години, европейски дупета с неизяснен произход и понякога по-прясно румънско конско. По-точно селското ни стопанство работи за житните и царевичните бгкрале. От кого, как и защо беше убито българското производство на храна, сега точно няма да чепкам. Който се интересува – знае. Който не знае, гласува отново за тях. Но беше направено от българи.

              Сега за топлото. За него е необходима енергия. А енергията, освен за отопление е необходима почти за всичко, включително и за производството на храна.  Съвременният динамичен живот без енергия е немислим. Без енергия не можем да се движим, да изорем, да засеем, да ожънем, да транспортираме произведеното до консуматорите. Енергоизточници България почти няма. За топлото все още има някакви въглища и гори. Но все още. Те не са неизчерпаеми, а не съм чула да се залесяват гори май. Електроенергия има, казват даже в излишък, ама непосилно скъпа за нашего брата. Защото на жицата са нависнали като черни гарвани едни грабители. И не отлитат. От другата, основната енергия, която движи моторите на автомобили, трактори, комбайни, от нея по българските земи не се намира. По-точно под българските земи. Под тях все още може и да избликне някое кладенче с бистра водица, но не и черно злато. Него трябва да си го внасяме. Ама емирите, че вече и братушките, дето го имат и го продават това черно злато, искат за него жълто злато или зеленото му изражение. Не щат напечатани в печатницата левове. Но тези, зелените, световните финикийски знаци, у нашите печатници не се печатат. За да се докопаме до тях и да ги докараме в БГ, трябва да изнесем нещо навън. Ама какво? От онази, мърдащата едва лека промишленост почти нищо. Изнасяме житце, царевичка. Добре, ама не стига. От алкохолния, секс, ски и голф туризЪма капе нещо, ама и то не стига, от входни-изходни митнически такси има колкото приходи, толкова и откраднати, има и други някакви дребни приходи, а услуги навън не се изнасят. Така че... външнотърговският ни баланс куца сериозно. Няма достатъчно приходи на валута. А тя ни трябва, защото си нямаме черно злато и други суровини. Слуховете говорят, че имаме много истинско злато, ама то пък толкова сложно се извличало, че нямало у нас способни да го направят, затова сме го възложили на някакви чужди приятели в тяхна полза. Ама това са само слухове. Иначе истината казва ли ти я някой.  

              Въпроса как да намерим изхода на тунела без светлина е труден. Той няма да се реши след НИКАКВИ политически рокади, коалиции, машинации и преброявания. Този начин е изпуснат отдавна, много отдавна. Силна и социална държава може да има само ако тя има силна икономика. А силна, работеща на високи обороти и печеливша икономика се създава от можещи предприемачи, суровини, образована и дисциплинирана работна ръка. И пазари! Връщането към примитивното дребно земеделие и животинската тяга е немислимо, пък и това може да позволи да съществуваме, но не и да живеем. А за енергията... Само ако родните гении, изобретатели и откриватели намерят начин да впрегнат в моторите и турбините слънцето или водата, тогава ще видим светлина в тунела. Иначе ще се лутаме до края си в тъмата на бедността. В резултат на собственото си безхаберие, когато уж някои провеждаха реформата, а ние им вярвахме, че е за добро. А някои други пък даже още им вярват и се надяват.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bumerang
Категория: Други
Прочетен: 316410
Постинги: 203
Коментари: 290
Гласове: 542
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031