Прочетен: 934 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2013 18:28
„ Защото падна здрач, а варварите не дойдоха...”
Из „В очакване на варварите” - Кавафис
Падна здрач,
водите се размътиха
и те дойдоха.
Не ги очаквахме, но те дойдоха.
Не пристигнаха отникъде,
защото винаги били са тука,
скрити някъде между идеите.
Изпълзяха бързичко от себе си.
Като от кожа, под която бяха скрили
истинските свои същности.
Маските захвърлиха.
Защо им бяха? – Вече не им трябваха –
та ние дадохме им мълчаливо
свободата да са варвари.
И почна тяхното нашествие:
Своите закони те донесоха
и заслепи ги блясъкът на златото.
(Тъй както някога очаквал бе Кавафис.)
Дебеловрати бяха като бици,
с мандибули – масивни чекмеджета,
в които, зад захапките на хищници,
ръмжеше алчност ненаситна.
Готови бяха да погълнат всеки,
който на победния им път застане.
И го правеха.
Брутално със куршуми и бухалки
законите си варварски налагаха.
Плячкосаха земи, горите изгориха,
с цимент покриха златни морски плажове,
бетон, стъкло и алуминий
грамади струпаха отгоре.
Изклаха своите коне и ги изядоха,
кучетата пуснаха по мръсни улици
и крадоха кокошките от сиромашки курници.
Продаваха деца, дори и неродени,
купуваха жени продажни.
А варварки разголили гърдите си,
предлагаха из чалготеките
силиконова любов за злато.
Богове им бяха
златен еректирал фалос
и вулва щедро разлигавена.
На тях се молеха за щастие!
И даже сътвориха си култура.
Всъщност взеха я от други варвари.
Със семето си варварско оплождаха
малките деца в главите.
И оттам се раждаха.
Наплодиха се...
След тях остана пустош,
която се наричаше Варвария,
От нея, малкото останали,
които знаеха какво е варварин,
извръщаха глави гнусливо.
В Югоизточна Турция се обяви автономия!
Първа зимна разходка в Мала планина