„Не е възможно да има дискриминация срещу българи или румънци. В момента има преходен период, но от 1 януари 2014 година трудовият пазар на Великобритания ще бъде съвсем отворен, каза Катрин Барбър, зам.-посланик на Великобритания в България пред bTV.

По думите й британското правителство работи да стимулира хората да полагат труд и да намали нивото на безработица. Искаме да привлечем тези хора, които ще са най-способните, най-талантливите, с най-голямата полза за британската икономика, посочи тя.”                                                                                          Цитат от печата

              Те това искат – най-талантливите, най-способните, с най-голяма полза за своя Остров. Естествено ли е? Естествено. Всеки иска най-доброто за себе си. Те правят политиката на своята държава, а в политиката има само интереси. Можем ли да им се сърдим? Можем, разбира се. Но какво от това, че ще се сърдим на тях, когато така или иначе то ще се случи и ние няма да спрем процеса. Защото няма начин да попречим на способния и талантливия да търси и намери своето място. Всъщност има няколко начини и те се наричат – пари и условия. И патриотизъм! Пари няма много, а условията се създават от уредниците в държавата. Но има и такива способни и талантливи хора, за които понятието „патриотизъм” не е празна дума. Има ги! Сигурно и вие сте ги виждали по телевизията. Те искат да останат тук, да оставят плодовете на своите способности и талант тук, в родината си, въпреки бедността и неуредиците в нея, въпреки мръсотията, въпреки ...  Защото е тяхната Родина. Те смятат, че имат мисия – да помогнат на своите сънародниците. Опитват да го направят години. И аз им вярвам, защото са млади и ентусиазирани. Но какво от това, когато винаги ще се намери нещо или някой, които не ги искат и ще ги принудят да поемат към някой Остров, който ги очаква. Защото търпението даже и на патриота има времеви граници. Както  човешкия живот има такива граници. Можем ли да им се сърдим? Можем. Ще бъдем ли прави? Не! Защото всеки човек очаква да се материализират плодовете на неговите способности и талант т.е. все някога да се превърнат в добър стандарт на живот. Но това „някога” не е безкрайно. Както човешкия живот не е безкраен.

              И така ще бъде във всички острови на благоденствието и във всички задни дворове. Докато онези, от които зависи да се създадат условия тези способни и талантливи хора да останат в задния двор, за да го превърнат ако не в Остров, то поне в нормална държава, където способностите и таланта получават своята цена. Иначе тази държава, нашата държава, е обречена да си остане в задния двор на Европа. И след време вероятно някой ще напише книга "Убийците на съвременна България". И вашите имена, г-да политици ще бъдат наредени там. Само че дали ви пука?