Мъжът с газовия пистолет, който изигра ролята на атентатора на конференцията на Партията на етническите турци (Защото тя е такава напук на Българската Конституция, г-да прокурори и това е лесно доказуемо. Достатъчно е да се вземат списъците с имената на партийците, които сами по себе си са доказателство, защото сигурно над 90% не са български и при преброяването те сигурно са самоопределили себе си като турци), та: този мъж твърди, че не е играел роля на убиец, а само ролята на жадно за известност и слава „момче” (на 25 години!), недоволно от водената политика на споменатата по-горе Партия на неговия етнос, която политика, всички знаем, изцяло е дело на нейния лидер. Затова газираният му гняв е бил насочен към него. Като хипотеза това твърдение е допустимо, защото хора с отклонения и без има всякакви. Но дори и да са верни тези твърдения, това не значи, че на 19 януари нямаше атентат. Това категорично не е вярно. На 19 януари в Двореца на културата на България беше извършен атентат! Но не от Октай Енимехмедоглу. Беше атентат на ритащите, на дивите, на фанатизираните, на мразещите срещу цивилизованите българи, срещу стремежа им да покажат на света, че България е цивилизована, демократична държава с древна цивилизация и култура. Това бяха истинските ритници по демокрацията, Местан. Това бяха ритници на турци, мразещи българите. Защото в главите си те ритаха българин. Етнически българин. Защо? Защото, ако това не е организиран вътрешен атентат, тези диваци, озверели до готовност да убият с ритници и юмруци безпомощен човек, които явно имат правото и свободата да заемат най-високи позиции в българската политика и които цял свят видя; те, водени от логиката на собствената си омраза, най-вероятно са допуснали първосигнално в оня момент, че човекът с пистолета, посегнал на техния идол, е етнически българин. Ако това показно покушение е било организирано, ритащите явно не са знаели, защото тогава биха прикрили истинското си лице.

                  Организирано или не, това бутафорно покушение е огледало. В него ние, етническите българи, ние, толерантните българи, видяхме лицето на истинската политика на тази партия. Видяхме какво ще се случи с нас, ако борбата й за права и свободи успее. Видяхме лицето на омразата и жестокостта. И света го видя. Жалко, че това лице все пак и въпреки всичко е българско. Защото ритащите политици от най-висок ранг за света са българи. Въпреки че дори и те не се самоопределят като такива.