Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2012 10:19 - ЩЕ ИЗЯДЕ ЛИ ТЕЛЕ-ТО ЧОВЕКО
Автор: bumerang Категория: Други   
Прочетен: 1050 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 17.08.2012 11:53


  Някъде в коментарите ТУК прочетох това: „… Ако те нарочат, ще се разхождат като у дома си в който си профил решат, ще ти трият личните, ще ти сложат скриптове, за да ти манипулират посещенията и коментарите, ще направят всичко възможно, за да те накарат да се чувстваш сам и непотребен…”. Моля автора да ме извини, че не копирах името му, а не го помня.
Към всички тях, БЕЗ извинение за иронията:
                                                                                          Ta значи…            Светът си живеел мирно и тихо. Дотогава, докато най-далечния звук, който чувал, бил звукът от гръмотевицата, а виждал денем напред и настрани до хоризонта и нощем нагоре до звездите. Всъщност не съвсем мирно, защото мир в живия свят никога не е имало, тъй като войната и живота са сиамски близнаци. Войната е битка, а нали и живота сам по себе си е битка. За оцеляване. Всеки миг. Най-първо е битката за храна. Няма ли храна, няма живот. “За да живее секо нещо що е организъм, требе да яде”, както би могъл да каже некой шампион по борба. И започва борбата му с природата. (На организЪма, който още не знаел нищо за социализъма и комунизъма). Започва борбата му за храна. А природата това са други организми, които той убива, за да изяде. Та, значи, не си живеел той мирно, но поне е сигурно, че си живеел тихо. Относително тихо, тъй като с локаторите, които Създателя или чичо Дарвин поставил от двете страни на една топка, която сложил на раменете му, можел да прихване гюрултията на другите само от определен периметър. Само че това не му стигалооо... На човека по принцип никога нищо не му стига, винаги нещо все още му липсва и това го движи. Напред. Така казват – напред. Ама къде е това напред, като Земята е кръгла, а времето и пространството – безкрайни във всички посоки, казва ли ти някой. Мен ако питат, това е движение навътре, към себе си. И в това движение лъсва цялата му същност – и светлата и тъмната. Ама никой не ме пита. Та… това движение нанякъде, той нарекъл прогрес. А това чудо нямало как да се случи без помощта на духовете. Ония, дето някой уж затворил на тъмно в бутилката, а други все я изпиват до дъно, за да ги търсят и унищожат до крак. А всъщност духът, който изтървали бил един: теле-то. Неее, не онова милото и добродушно теле в обора, нито онова дето се е курдисало т.е. позиционирало сред звездите. А другото теле-, което прави далечното близко, което разширява и удължава чуването и виждането на хомото т.е. комюникейшъна. По-точно желанието за обмяна на информация между света на един сапиенс със света на друг сапиенс, които не можели да се видят и чуят със своите сетива направо, без помощта на посредник. Ако не беше това непреодолимо и не неопределимо желание да надникне в света на някой, който живее по-далече от комшията отсам хоризонта, хомото щеше да си комуникира в оня, определен му от Създателя периметър и да си живее първобитния живот на Земята още милиони години т.е. докато свят светува, а света светува, докато човека го вижда и чува. Това звучи като омагьосан кръг, като парадокс, но светът т.е. човекът е омотан в кръгове и парадокси като пиле в кълчища, защото парадоксите съществуват само за организъм, който може да ги осъзнае. За същество, което не е сапиенс, те не съществуват. Но това е една друга по-философска и омотана тема... Та значи, онова теле- се саморазпуснало от някъде, което е пак вътре в него, в главата, и му помогнало да измисли буквите. И така сапиенса започнал да получава информация от друг такъв, който стоял по-далече от 200,300, 500 метра, че даже и от някой, който вече се е преселил на оня свят. Оставял някакви знаци на дърво, на камък, на кожа и навсякъде, където могъл, другият ги виждал, дълго се чудел какво ли значат, дълго се почесвал по топката върху раменете и напрягал онова вещество дето е в нея, най-после успявал да разгадае и така разбирал какво му казвал първия. После и той драсвал някакви знаци, за да си блъска топката и друг, освен него и т.н. Получавал и изпращал информация. После някой в един град Пергам измислил пергамента, а в Китай – хартията. Пишел си човека върху тях с вече измислените знаци собственоръчно и предавал написаното да се чете от други. Това продължило бавничко доста време, докато не се появил кой? – Татко Гутенберг. Знаем какво направил той – създал машинката за печатане на букви. Колелото на прогреса се ускорявало, но все още бавно. Макар че книгите се произвеждали по-бързо, а обмяната на информация ставала по-лесно. После теле-то боднало с рогца други човеци и те създали теле-графа, теле-фона, радиото. И човек започнал да чува звуци, които идват от по-далече от гръмотевицата. Колелото на т.н. прогрес набирало скорост. Почти едновременно с другите теле-та се появил фотографския апарат и киното. Човекът започнал не само да чува отдалеч, а и да вижда неща отвъд хоризонта. Дошло времето да набутат всичко това в една кутия и теле-визора да влезе във всеки дом. Ако го пуснат, разбира се. Но човеците били любопитни как изглеждат световете на другите и кой по-рано, кой по-късно, го пускали в дома си. Оттам нататък всичко се въртяло бързо и опирало до доизкусуряване т.е. усъвършенстване. Ставало все по-лесно човек да наднича в световете на други хора. Дошло времето и се появил компютъра т.е. компютрите и някакъв паяк с интелект ги свързал в Мрежа. Ти, който четеш това, омотан в нея, знаеш какво е. То е… библиотека, поща, теле-фон, теле-визор на едно място и самия ти, когато поискаш, само като дръпнеш мишката за опашката, можеш да се озовеш в същото място т.е. пространство. Комуникацията на един човешки свят с други човешки светове ставало все по-бързо и лесно. И опасно. “Хайде сега, чак пък и опасно! Някой го е погнала параноята.” –ще се подхилне оня, който попадне на тези изречения. Точно така както аз се подхилвам на други неща, на които попадам из това пространство дето сапиенса сваля маската, с която крие същността си в реалността. А е наистина опасно защо? Защото е трудно охраняемо. Защото тук в твоя, само собствен свят, могат да навлязат нежелани нашественици, непоканени пришълци, както да го разгледат, така и да го ограничат или счупят. С взлом. Едни момченца, а и момиченца, за които стана въпрос в началото, дето познават тези машинки вероятно по-добре отколкото познават себе си, могат да навлязат в неприкосновени територии, които ти искаш да запазиш само за себе си или поне за ограничен кръг, но не желаеш да правиш достояние на всички познати или още по-малко на непознати. Те могат без проблем да подслушват телефона ти, да разбият пароли и шифри, и да ровят и четат пощата ти. Всичкото теле- е добро, когато пускаш някого да влезе в своя свят доброволно. Другото е нагла агресия, вероломство, което в това пространство е още по-по-най-. Човекът в него става все по-открит, беззащитен, уязвим. Все по-гол. Усещането, че някой може да подслушва разговорите ти, да чете пощата ти, те ограничава. Живееш в нещо като онова реалити Биг брадър. Но в глобален мащаб. Нормално е да можеш да видиш и да чуеш нещо, да получиш информация, която някой е оставил с цел да бъде видяна и чута, но когато някой те слуша и гледа, когато краде информация от и за тебе, без ти да желаеш това, е посегателство на твоя личен свят, на свободата ти. Това става все по-лесно, нагло, без прокурорско разрешение, не само когато някой е пристъпил закона. Отдавна е посегнато и на свободата на човека да мисли. Психотронните генератори вече могат да „отворят” и да „влязат” в черепната му кутия и отдалеч да въздействат, да манипулират съзнанието, мислите и съответно действията на човека. Те са все още уж под контрола на военните, но докога ли? А колко е далеч оня ден, когато теле-то ще започне не само да диктува, а и да разчита мислите ни? Когато машинката за теле-патия ще е в ръцете на човека? Последното оръжие, което може да го унищожи. Ето например хипотетично как може да стане това в някой далечен или недалечен ден. Включил е  тайно идиотус футурус тази бъдеща машинка за телепатия, която си е купил на черно от китайския пазар, тя си работи скришом в джоба му на вълните на неговия приятел отсреща, с който си пие пиенето. А приятелчето – идиотус курус клептоманус, мисли как довечера ще чука жена му, с която имали уговорка да се срещнат у тях, защото съпруга-глупак след час тръгва в командировка. И „чува”(а не е ли по-точно “вижда”?) в главата му, докато оня му поднася приятелски-услужливо огънче, как крои, след като я изчука и тя заспи блажено омаломощена, да отвори сейфа му и да вземе оттам, например, не скъпата на сърцето му урна с праха на прабаба му, а онези камъчета, които той си е донесъл за спомен от ЮАР от предишната командировка. На него му притъмнява. И какво прави? Внушава с едно миниатюрно психотронно генераторче, което също си е купил на черно от китайския пазар, оня идиотус курус клептоманус отсреща да си вземе пистолета и собственоръчно да си пусне един куршум в мислите или в онова място, където се раждат. Или пък нашия бъдещ рогоносец, който е все така чувствителен на тема мъжка чест като прадядо си Отело, взема първия му попаднал камък и разбива главата на оня, което в крайна сметка води до един резултат – приятелят се явява в едно кратко мгновение в един друг, както твърдят някои, уж по-справедлив свят, пред съдията Петър с кантарчето да му мери греховете. Може с по-голяма фантазия и да глобализираш картинката и да си предсравиш как идиотус футурус ще гръмне глобуса. Самия той или пък някой друг, любител на фойерверките. Е, тогава защо беше всичкото това дълго въртене на колелото, всичките тези Сизифови мъки, всичките тези теле-та, всичкия този прогрес, щом пак стигнахме до тъмното и до камъка, ще ми каже ли някой? Или вярваш, че духът от бутилката може да бъде овладян? Мислиш, че техническата революция и духовната еволюция вървят под ръка с една и съща стъпка? Аз нямам тази сигурност, но казвам – дано! Дано хомото да се вразуми преди да е разхерметизирал черепа си и да се е доверил не на разума си, а на някаква машинка или чипче, дето може да попадне в ръчичките на всеки идиотус.



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kostas - Дано хомото да се вразуми преди да е разхерметизирал черепа си и да се е доверил не на разума си
17.08.2012 11:04
Необходимо и , хомото да преодолее сексО алЮзията си ( инертно поведение на същноста му ,даваща отражение на дейноста ) - приоритет на Горно и Долно мислене.....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bumerang
Категория: Други
Прочетен: 316369
Постинги: 203
Коментари: 290
Гласове: 542
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031