Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2012 19:54 - ЕДИН ЖЕСТОК УРОК
Автор: bumerang Категория: Други   
Прочетен: 1377 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 20.03.2012 20:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

.
.
.
              
В историята има уроци, които трябва да бъдат научени, събития и факти, които не трябва да бъдат забравени. За да не се случат никога повече. Поради големия обем на документа си позволих да подбера части от увода и заключителната част на Доклада на Международната  Карнегиева комисия от 1914г., разследвала причините и провеждането на Балканската и Междусъюзническата войни. Предпоставките за тези регионални
, братоубийствени войни, превърнали Балканите в „барутния погреб на Европа”, са заложени от Великите сили, ревизирали и коригирали на Берлинския конгрес, сключения между Русия и Турция Санстефански мирен договор. Текстът на доклада е написан от един от членовете на комисията - барон д"Естурнел дьо Констан от Франция. Той е виден за времето си пацифист, дипломат и политик. Директор на френската фондация "Карнеги“, барон Д`Естурнел вярва, че политическите разногласия в Европа  могат да бъдат преодолени само в единен Европейски съюз. Удостоен с Нобелова награда за мир за 1909г. 

             Публикувам части от Доклада тук, защото смятам, че този документ си струва да се познава от всеки жител на нашия многонационален полуостров, а думите на барон Д’Естурнел да бъдат осмислени,  ако желаем да научим един страшен урок на историята със стогодишна давност. „По наши изчисления броят на къщите (българските – б.м.) , изгорени от гърците през Втората война, не може да бъде по-малко от 16 000.” – пише в доклада. Опожарените и обезлюдени български селища са 161 на брой.  А ужасяващата истина за тези събития, погубили и осакатили живота на хиляди семейства, разказана от очевидци и участници от всички страни в конфликта е онагледена с фотоси и може да бъде видяна в самия  доклад. Той показва, че във войната има един победител – безчовечността. Затова не трябва да търсим поводи за противопоставяне и омраза. Поради големия обем, тук ще цитирам само някои от свидетелствата на потърпевши и очевидци за страданията на българското население. Такива разкази и фотоси в доклада са изнесени за антихуманните действия на всяка една от армиите на враждуващите съседни страни. Включително и за българската. Защото насилието ражда насилие, жестокостта – жестокост. А за нея няма давност. Тя е еднаква във всички времена и пред нея, както и пред смъртта, всички са равни. 
         Следват части от Доклада:
 

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА:

АВСТРИЯ:
Д-р Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет

ФРАНЦИЯ:
Барон д"Естурнел дьо Констан, сенатор Жюстен Годар, юрист и член на Камарата на депутатите

ГЕРМАНИЯ:
Д-р Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:
Франсис У. Хърст, редактор на „Икономист" Д-р Х. Н. Брейлсфорд, журналист

РУСИЯ:
Професор Павел Милюков, член на руската Дума

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ:

Д-р Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет

 

„ЗАЩО Е НУЖНО ТОВА РАЗСЛЕДВАНЕ?

Защо е нужен този доклад, защо е нужно това разследване? Необходими ли са те след толкова много други доклади и проучвания, след толкова много красноречиви призиви, които бяха отправени напразно - призиви за милост - и след толкова много възмущения, чути по едно и също време от всички държави и всички потърпевши страни, участници в събитията, произнесени с гласовете на Гладстон, Брис, Пресансе, Жорес, Виктор Берар, Пиер Киар, Анатол Льороа-Болио, Денис Кошан и на още много благородни хора със световно признание? Като че ли всичко това бе извършено напразно, фактите, пред които сме изправени днес, представляват трагично и иронично опровержение на твърдението, че все пак нещо добро е произлязло от цялото това красноречие и прочувствени изявления. Не би ли било по-добре да премълчим и да оставим нещата да вървят по своему?

Всъщност ние мълчахме и прекалено дълго време оставихме нещата да вървят по своему. Още от началото на Първата балканска война, както и по време на последвалата ужасна несигурност, аз заклеймих балканския владетел, отговорен за назряването на тази война, тъй като той беше единственият, който нямаше какво да загуби в нея освен живота на своите поданици. Но след като това бе направено, можехме само да желаем победата на четирите млади обединени народи, които искаха да отхвърлят господството на цариградския султан в интерес и на самите турци, а може би в интерес на цяла Европа.

Заради тези, които ни обвиняват, че „говорим за мир на всяка цена", нека повторим това, което винаги сме поддържали:

По-добре война, отколкото робство.
По-добре арбитраж, отколкото война.
По-добре помирение и съгласие, отколкото арбитраж.

………………………………………………………………

Обичам Гърция. Дъхът на нейната война за независимост вдъхновяваше моята младост. Упоен съм от героичните спомени, които живеят в сърцата на нейните деца, в нейните народни песни, в нейния език, който говорех като дете, пропит съм от божествения въздух на нейните равнини и планини. Всяко пристанище по брегове й, всяка маслинена горичка или група от лаврови храсти възбуждат чувства за свещения произход на нашата цивилизация. Гърция бе началната точка на моя активен живот и труд. За европееца и за американеца тя е нещо повече от люлка, храм или огнище, което всеки от нас мечтае да посети отново някой ден като поклонник. Но аз не се ограничавам само до почитане на нейното минало, аз вярвам в нейното бъдеще и в нейната напориста интелигентност, И точно толкова, колкото обичам Гърция, толкова чувствам за свой дълг да кажа истината при тази криза, която днес заплашва да я тласне към милитаризъм, и по този начин да бъда в услуга на моята страна по време, когато много други хора нанасят вреда на Гърция чрез празни хвалебствия. Бях председател на известната среща в Шато д"О на 13 февруари 1903 г. и там работих като политик в полза на България и на всички потиснати народности на Балканския полуостров.  Приятелите ми и аз откликнахме без никакво колебание на благородните усилия, целещи растеж, напредък и повдигане на материалната, интелектуалната и духовната култура на България.

………………………………………………………………………………

Никога една поука не е бивала по-ясна и по-жестока. Народите на Балканския полуостров, които през толкова дълъг исторически период са били обект на подтисничество, успяха по време на своето обединение да създадат чудеса, каквито една мощна, но разделена Европа не можеше дори да си представи. Крит, Солун, Скопие, Скутари и Одрин бяха крепостите, които паднаха. След месец-два армиите на Балканските страни почти успяха да влязат в Цариград. Това беше краят. Гордиевият възел беше разсечен. Обаче като разединени държави тези страни бяха принудени да спрат своето развитие и да се изтощят още повече, да започнат всичко отначало в едно безкрайно и дълго усилие. Защото Втората балканска война не предлагаше каквото и да било решение на техните проблеми. Тя бе само началото на други войни, или по-скоро началото на една непрекъсната война, която всъщност представляваше война между религии, война на потисничество, война между народи, война на човек срещу човека, на брат срещу брата.

………………………………………………………………………..

Най-подходящото заглавие на този доклад би било „Разделена Европа и нейните деморализиращи действия на Балканите". Но, като обобщение, такова заглавие би могло да бъде несправедливо.

Истинските виновници за този дълъг списък от екзекуции, убийства, удавяния, пожари, кланета и зверства, изнесени в нашия доклад, не са балканските народи. И това искаме още веднъж да подчертаем. Тук милостта към тях трябва да дойде преди всякакво възмущение. Нека не се оставяме да съдим жертвите. Но не можем и да кажем, че истинските виновници са европейските правителства. Те поне се опитаха да поправят до известна степен нещата и няма съмнение, че желаеха да се възцари мир, макар че не знаеха как да го постигнат.

                  Истинските виновници са тези, които заблуждават общественото мнение и се възползват от невежеството на хората, за да създават обезпокоителни слухове и да бият тревога, подтиквайки страната си и следователно и други страни към взаимна враждебност. Истинските виновници са тези, които, ръководени от своите интереси или от своята присъща склонност, непрекъснато декларират, че войната е неизбежна; чиито усилия завършват с това, че тя действително става неизбежна. Неизбежна, защото те твърдят, че сме безпомощни да я предотвратим. Истинските виновници са тези, които са готови да жертват общите интереси пред личните си и които представят пред своята страна безплодната политика на конфликти и репресии. Всъщност както за малките държави, така и за големите страни няма никакво спасение и никакъв изход освен чрез обединение и помирение.

                                           
                                                     Барон д"Естурнел дьо Констан - Франция

…………………………………………………………………………………………………………………

 

БЪЛГАРСКИЯТ СЕЛЯНИН И ГРЪЦКАТА АРМИЯ

Показания на отец Йосиф Раданов от Кукуш.

На 2 юли той могъл ясно да види от Кукуш, че околните села са в пламъци, включително село Саламанли.
Житни ниви и кръстци били запалени и горели дори зад позициите на гръцките войски. Освен това гърците стреляли по жътварите, които излезли да жънат нивите си още рано сутринта. Бегълците от съседните села започнали да се събират по височините на Кара Бунар на разстояние от около една миля, но там били обстрелвани от артилерията. На следващия ден (3 юли) битката се приближила до града, но българите запазили своите позиции. Около пладне гърците започнали да бомбардират Кукуш Когато отец Йосиф напуснал града, нито една от къщите не била запалена.

…………………………………………………………………………….

Събитията при Аканджели

 Г-н Д.Г., жител на Кукуш, католик, разпитан в Солун, направи следните изявления:

„След като избягах от Кукуш, пристигнах в Аканджели с хиляди бежанци от всички околни села, което е близо до станцията на Дойран. Между 2 и 3 часа следобед в неделя (6 юли) пристигна гръцката кавалерия, около 300 души с офицери. Жителите на селото излязоха да ги посрещнат с бели знамена, начело със свещеника. Около 120 души от селото бяха отпратени да се погрижат за конете на кавалеристите. Тези хора изчезнаха и на следния ден нямаше никаква следа от тях. Същата вечер жените от селото и от бежанците бяха изнасилени, някои от тях многократно. Войниците ограбваха и убиваха, обаче бяха готови да пощадят живота на някой за около 5 пиастра. Вероятно около 50 от жителите на Аканджели бяха убити Аз с още един бяхме вързани от кавалеристите. От мен взеха 6 пиастра и един часовник и при това положение пощадиха жена ми, но моят „спътник" нямаше пари и бе убит до мен. Жените и момичетата бяха събличани и претърсвани за пари. Самият аз видях много случаи на изнасилване. Това се извършваше повече или по-малко публично, понякога в къщите, понякога по полето и по пътищата. Видях как изгориха селото и как още един селянин беше убит."

В отговор на поставени му въпроси, свидетелят заяви, че той видял телата на 50-те жители, след като те били убити. Някои от тях застреляни, а някои убити с щик. Отново в отговор на зададен му въпрос, той заяви, че е напълно сигурно, че в околността на селото не е имало никакво сражение и че никакви изстрели не са били дадени, но на селяните било заповядано да съберат пушките си и да ги предадат на гръцките войски. Те изпълнили заповедта и една пушка случайно гръмнала в ръцете на офицера, който се опитал да я счупи. Офицерът бил ранен и войниците веднага убили едно момче, което се намирало наблизо. Турците се присъединили към гърците при ограбването на селото, а също така и гръцката пехота, която пристигнала на следващия ден.

………………………………………………………………………………………..

 Георги Харизанов от село Шурлево.

Той потърсил убежище в Аканджели. Един ескадрон гръцка кавалерия пристигнал в неделя следобед, събрал бежанците и им поискал оръжието, като им било казано да не се страхуват. Обаче след това кавалеристите започнали да бият и да грабят. Турците, които вървели след тях, помагали в грабежите. В понеделник пристигнала гръцката пехота и се присъединила към опустошаването на селото. Всеки, който оказвал съпротива, е бивал убит. Създала се обща паника и всички започнали да бягат накъдето им видят очите. Имало е бегълци от близо 15 други села.

„Войниците изнасилваха жените по всяко време, дори и някои деца. Вървяха от къща на къща в неделя вечерта и заповядваха на хората да отварят вратите. Със себе си те водеха човек от селото, за да създават доверие у хората. Жените бяха претърсвани за пари. Около 100 мъже бяха взети и накарани да се погрижат за конете на кавалеристите. Тези хора изчезнаха. В понеделник селото бе опожарено. Ние се бяхме предали съвсем доброволно на гръцките кавалеристи и ги приветствахме при идването им, като им предадохме около 100 пушки. Нямаше никакво оправдание за действията на гръцките войници."

……………………………………………………………………………………………..

Мито Илиев, касапин от Аканджели.

„Бях там, когато гръцката армия пристигна в неделя следобед към 4 часа. Като смятам от Петровден, това трябва да е било 6 юли. Селото бе пълно с бежанци от Кукушка околия, може би около 4000 души. Народът излезе да посрещне кавалерията по три различни пътя. Кавалеристите бяха близо 400 души Направихме бяло знаме и взехме едно гръцко знаме. Отначало всичко мина спокойно. Командирът потърси кмета и го запита на турски дали е готов да се предаде, а също да предаде и оръжието, което се намира в селото. Взехме нашите пушки (обикновено стари мартинки) и ги натрупахме върху една кола Войниците поискаха хляб и сирене и ние им дадохме. След това те казаха „Има ли измежду вас някой касапин, който да заколи овце за нас?" Изборът се падна на мен и войниците дойдоха с мен за да хванат и да заколим тридесет овце. Междувременно войниците започнаха да искат пари из всички в селото. Видях един млад човек, бежанец от друго село, чието име не знам, как бе убит със сабя защото нямаше какво да им даде. Казаха ми, че едно 15-годишно момче е убито по това време, но аз не съм видял. Хората бяха събрани заедно на площада на селото и им бе заповядано да седнат. Всичко това видях много добре. Гръцкият командир дойде и запита: „Откъде идват всички тези хора?" Той раздели хората от Аканджели от останалите, които бяха бежанци и бяха общо около 60 души на площада Изпрати ги в една гора, която се нарича Чалък. Нищо повече не се чу за тези хора. Продължих да пека овцете. Войниците започнаха да изнасилват всички жени. Чух викове, които продължаваха през цялата нощ, особено около 11 часа. Войниците не бяха пияни, а и офицерите им бяха с тях. Стоях цяла нощ до моята пещ и видях как двете снахи на Стоян Попов бяха изнасилени на няколко крачки пред мен от двама войници. На следната сутрин, когато се разговаряхме в селото, чух за много други изнасилвания. Гръцката пехота пристигна в понеделник, хванаха ме и ми казаха да ги заведа до Дурбали. Заведох ги там и докато излизахме, видях как Аканджели започна да гори. Чухме викове и пушечни изстрели от всички страни. Когато стигнахме в Дурбали, аз избягах в Атлъ, което е на около половин час път, и се скрих в къщата на моя ортак Садък, който е турчин. Изпратих Садък да види какво е станало с жена ми и със семейството ми. Той се върна и каза, че хората от селото са избити. Моята къща не била опожарена, но имало три трупа пред нея. Садък ме посъветва да бягам и аз го послушах. Турското население от нашето село (Аканджели) се държа много добре, но непознати турци от други села дойдоха в Аканджели и извършиха много грабежи."

В отговор на поставени му въпроси, свидетелят каза, че един офицер бил случайно наранен в ръката, когато преглеждал един от предадените от населението револвери. Той видял това лично, обаче отрече, че това обстоятелство обяснява убиването на младия човек, който всъщност бил първата жертва от селото, убита със сабя. Неговото убийство станало на известно разстояние от това място.

……………………………………………………………………………

 Анастасия Павлова, вдовица от Гевгели.

„Малко преди започването на Втората война бях при моята дъщеря, българска учителка в село Боймица. Една гръцка дама дойде от Солун и започна да раздава пари и униформи на местните турци, седмица преди да започне Втората война. Тя събра българите и българките от селото и каза, че не трябва да се заблуждават, че селото ще остане в България. Тя повика българския свещеник и го запита дали е съгласен да стане грък. Той отговори: „Ние всички сме българи и ще си останем българи". С тази госпожа имаше и няколко гръцки офицери, които хванаха свещеника за брадата. След това войниците се хвърлиха върху мъжете, които стояха наоколо, около петдесетина души, вързаха ръцете им зад гърба и им нанесоха побой. Казаха им, че трябва да подпишат документ, че са готови да станат гърци. След като отказаха да направят това, изпратиха всички в Солун. Когато те заминаха, войниците започнаха да изнасилват жените във Бойница, като обикновено трима войника се падаха на едно момиче (свидетелката даде имената на някои от пострадалите, които тя познаваше). Войниците дойдоха в моята къща и запитаха къде е дъщеря ми. Казах им, че е болна и е заминала за Гевгели. Те настояваха да им я доведа. Гръцкият учител на селото Христо Попаров беше най-груб от всички. Заплашиха ме, че ще ме убият, ако не им я докарам След това войниците влезнаха в стаята ми, биха ме с прикладите на пушките и аз паднах. Те казаха: „Сега ти принадлежиш на гърците с цялата къща и всичко, което има в нея", след което разграбиха дома ми. После 16 войници дойдоха отново и питаха за дъщеря ми, но тъй като не можаха да я намерят, послужиха си с мен. Бях затворена в собствената си къща и не ме оставиха сама. Четири дни преди войната ми разрешиха да отида до Гевгели с влака заедно с двама войници, за да докарам дъщеря си. Всъщност тя се намираше в село Гявато. В Гевгели войниците ми дадоха разрешение да отида сама в селото и да я докарам. Извън селото срещнах пет гръцки войници, които ме поздравиха учтиво и запитаха има ли някакви новини. Съвсем ненадейно те гръмнаха с една пушка и извикаха: „Спри, бабо!" След това дадоха още шест изстрела, за да ме изплашат. Продължих бързо по-нататък и влязох в селото малко преди войниците. Те вързаха ръцете ми, започнаха да ме бият, съблякоха ме и ме хвърлиха на земята. Няколко сръбски войници се намесиха и спасиха живота ми. Дъщеря ми се криеше в селото, но видя какво вършеха с мен. Не можа да се стърпи и дойде бързо да ми помогне и се предаде, за да може да спаси майка си. Тя се обърна прочувствено към войниците и им каза: „Братя, след като сме работили толкова дълго време заедно като съюзници, защо сега убивате майка ми?" Войниците само отговориха, че те са готови да убият и нея. След това им показах разрешителното, което ми бе дадено за да отида до Боймица. Не знам гръцки и не знаех какво пише на листа. Изглежда че писаното всъщност било нещо подобно: „Това е една майка, която трябва да отиде и да намери своята дъщеря и да я доведе обратно при нас." Гръцките войници разбраха, че човекът, който бе търсен е дъщеря ми, а не аз, а тя изпищя: „Сега с мен всичко е свършено!" Войниците ми предложиха да избера или да остана в селото, или да отида с дъщеря си до Гевгели. Замолих ги да ни оставят двете заедно в селото до другата сутрин и те се съгласиха. През нощта избягахме, като тя се преоблече в мъжки дрехи, и стигнахме до български войници на два часа разстояние. Отидох самата до Гевгели и веднага след това избухна Втората война. Българите завзеха града, а после се оттеглиха от него, а гърците отново влезнаха. Веднага след тяхното идване започнаха да убиват безразборно хората по улиците. Един човек на име Антон Бакърджи бе убит пред очите ми. Видях една гъркиня на име Елена как уби с револвера си един българин на име Хаджи Тано. Друг мъж, чието име не зная, беше ранен. Последва паника и общо бягство. Извън града срещнах гръцки войници, които водеха 16 български момичета като затворнички. Те плачеха, няколко бяха разсъблечени, а други окървавени. Войниците бяха толкова заети с тези момичета, че не ни спряха и ни позволиха да минем покрай тях. Когато минахме по моста над Вардара, видяхме малки деца, изоставени, а едно момиченце лежеше като умряло на земята. Гръцката кавалерия идваше подир нас и нямаше време да окажем помощ. Далеч от нас се водеше битка и ние чувахме оръдията, но никой не стреля срещу нас. В продължение на осем дни бягахме непрекъснато, за да стигнем до България, и много хора умряха по пътя. Българските войници ни дадоха хляб. Намерих дъщеря си в Самоков. Единственото ми утешение бе, че успях да спася нейната чест."

……………………………………………………………………………………………….

 Атанас Иванов от Кирчева, близо до Демир Хисар:

„Нашето село е чисто българско и се състои от 190 къщи. Аз съм овчар на селото. Когато гръцката армия наближи, повечето от селяните избягаха. Аз закъснях и останах да подсигуря безопасното бягство на семейството си. Гръцките войници пристигнаха на 16 юли, когато жена ми си събираше вещите. Някои от тях казаха на една млада жена, наша роднина, която беше пред къщата, да отиде и да им намери хляб. Мъжът на тази жена вече беше задържан. Отидох да я потърся. Намерих часовой с натъкнат нож върху пушката си пред нейната къща. Минах набързо покрай него и видях, че тя току-що бе изнасилена от един войник, докато друг един стоеше близо до нея с щика си, готов за същото. Тя беше родила само преди три дни. Тогава отидох при Пеню Пенев, който ми каза: „Ти говориш гръцки. Всички наши жени са изнасилвани; ела и говори на войниците." Влязох в двора на една къща и видях три жени на земята, които войниците изнасилваха. Една от тях беше наранена в крака, а другата в ръката. (Ние получихме имената на жените, обаче не виждаме никакъв смисъл да ги оповестим.) Беше около 3 часа следобед. Там имаше и много други жени, които плачеха. Излязох силно изплашен от тази гледка и като изминах известно разстояние, видях, че селото гори. Срещнах една жена, която се опитваше да угаси огъня с вода. Войници изскочиха отнякъде и я изнасилиха. Видях шест войници, които се опитваха да изнасилят едно младо момиче. Един минаващ войник протестира, но те го заплашиха с щиковете си. След това един сержант каза на войника да спре да се меси в работата на други хора и му заповяда да ме арестува и да ме закара до офицерите, които се намираха на около половин час път от селото. (В отговор на въпроси, поставени на свидетеля, той каза, че в селото имало двама кавалерийски офицери, но те не били в двора, където са се извършили изнасилванията. Обаче имало доста подофицери сред пехотинците в селото.) Когато отидох в лагера и ме изправиха пред офицерите, те казаха: „Махни го оттука и го хвърли в пламъците." На път обратно към селото срещнах други селяни и видях как войниците ги убиха с щиковете си. Имената им са: Иван Михайлов, Ангел Дуров, Павел Зивантиков, Ильо Пильов, Пеньо Пенев, Пеньо Кръстев, Атанас Велков, Тодор Канджилов и Гатьо Димитров. Успях да избягам в момента, когато казвах, че съм грък и те ме попитаха: „Що за животни са тия?" Знам малко гръцки. При падането на нощта успях да се отдалеча. Стреляха по мен, но не ме улучиха. Не знам какво е станало с жена ми, децата ми са спасени.

………………………………………………………………………….

Г-н В, Разпитан в Солун. Името не се споменава по понятни причини. Той бил арестуван от гърците в Панчарево. Говори добре гръцки и се представил за грък  и затова бил освободен. Видял как убили трима души в селото, очевидно с цел грабеж. Техните имена са: Ангел Михайлов, Атанас Батето и неговият син. Атанас имал 21 турски лири. Жителите на селото излезли да посрещнат гръцките войски с бял флаг. Това се случило на 23 юли. Единадесет затворници, които били взети по същото време, когато и той бил арестуван, са убити на един от склоновете на Кресненското дефиле.
50. Никола Темелков от Мелник, бивш учител, понастоящем търговец. Между 11 и 16 юли всички български жители от Мелнишка околия избягали в пределите на Стара България и той отишъл с тях, но се върнал отново в Мелник. Когато минавал през село Склава, всички жени били събрани от гръцките войници в къщата на Мито Константинов, като били разпределени между 30 войници. Едно 18-годишно момиче на име Маца Антон Манчева се съпротивлявало с всички сили и предлагало пари - 60 турски лири, за да се спаси. Гърците взели парите й, но въпреки това се опитали да я изнасилят. Тя се съпротивлявала и била убита. Мелник не е опожарен, с изключение на офицерския клуб, хотела и пощенската станция. Гръцките къщи са празни, покъщнината я няма. Майка му и баща му останали в града. Гърците им казали: „Ние не искаме да имаме мечки в нашата страна. Ние искаме хора." Когато говорели за „мечки", гърците имали предвид българите. Офицерите взели всичко, което било собственост на свидетеля, под претекст, че е избягал. Те поискали също така стока от баща му, която струвала 18 наполеона. Завели го в стопанство му в Орман чифлик и го заплашили със смърт. Той платил 180 турски лири, за да спаси живота си, и бил отведен обратно в Мелник. Всичко това било извършено от офицери. Те взели големи количества жито, ориз и овес от стопанството на баща му и всички биволи. Дадена била заповед всички да напуснат и всичко да бъде изнесено от Мелник и изпратено в Демир Хисар. Гръцкото правителство предоставило автомобили и каруци, за да улесни гръцките жители при тяхното пътуване. Тези, които не желаели да напуснат Мелник, били подложени на побой. Всичко това бащата разправял на своя син. Този стар човек междувременно умрял от изтощение и тревоги.

……………………………………………………………………

(28) Баница
11 юли 1913 г.
Драги Леонидас,
Не мога да намеря хартия да ти пиша, защото всичките села са изгорени и жителите им са избягали. Ние горим всичките им села и сега просто не срещаме жива душа. Трябва да ти кажа, че сме близко до старите граници на България. Окупирахме цяла Македония с изключение на Тракия. Искам да ми отговориш веднага.
Адресът ми е следният:
Ефрейтор Георги Коркоци
19 полк, 3 батальон, 11 рота, 7 дивизия - където и да сме.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Are you as frustrated why your website traffic is low?
21.10.2012 00:57
Are you as frustrated why your website traffic is low?

What if there was simple wordpress seo plugin which can drive your bumerang.blog.bg wordpress website traffic from zero to 55000 visitors/month...??

Don't believe see proof here: http://wp-seo-pressor.com

Google keeps changing it’s algorithm and knocking sites our of prime positions resulting in an immediate drop in sales…

…It really gets me frustrated!

I’d even moved all my sites across to wordpress (because that’s what google says is the best platform) and the results were only slightly better.

That was until I found WP SEO Pressor, it’s a simple plugin you can use to get #1 rankings in search engines and get free laser targeted traffic for your website…

…YEP that’s right, I installed it and started to get some incredible results, check them out here:

http://wp-seo-pressor.com

I noticed that your site bumerang.blog.bg sits on wordpress and that this could possibly help you out…

…all you gotta do is install it and follow the steps you can see how I did it here:

http://wp-seo-pressor.com

Let me know how you go…

Regards, Kevin
цитирай
2. анонимен - Unbelievable , but I just found software which can do all hard work promoting your bumerang.blog.bg website
21.10.2012 10:03
… Unbelievable , but I just found software which can do all hard work promoting your bumerang.blog.bg website on complete autopilot - building backlinks and getting your website on top of Google and other search engines 1st pages, so your site finally can get laser targeted qualified traffic, and so you can get lot more visitors for your website.

YEP, that’s right, there’s this little known website which shows you how to get to the top 10 of Google and other search engines guaranteed.

I used it and in just 7 days…

…Well check out the incredible results for yourself -
http://magic-traffic-booster.com

I’m not trying to be rude here, but I believe when you find something that finally works you should share it…

…so that’s what I’m doing today, sharing it with you:

http://magic-traffic-booster.com

Take care - your friend Chris
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bumerang
Категория: Други
Прочетен: 316298
Постинги: 203
Коментари: 290
Гласове: 542
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031