Винаги се стъписвам и се плаша, когато установя  колко много хора имат нужда от война, за да се чувстват живи. И винаги се питам от какво дърво трябва да си направен, за да използваш като оръжие присмеха за нещо, за което противникът ти нито има вина, нито е в състояние да промени по обективни причини – ръст, цвят на кожата, физически недостатък или  увреждане, етническа принадлежност или сексуална ориентация. Щом не виждаш в него други човешки недостатъци и слабости, това показва безсилие, липса на основателни аргументи, наличие на комплекси или вродена жестокост. Всъщност то е признание за поражение и надмощие на отсрещния.