"Ако ударят едната ти буза, подай си и другата". Удрят едната ми буза. Подавам и другата, което на удрящия трябва да говори: "Ти сгреши като ме удари. Спри до тук, добри човече." Но той не спира. Защото не е добро ...

 
           Не търсете другаде. Аз, виновникът, съм тук. Аз съм виновника за състоянието на България. По-точно виновницата. Защото съм жена. Уви, вече в златната възраст. Като махнете златото, защото го няма, не остава много. Та да знает...

Кой ти очите склопи, когато с поглед сетен
си чакала напразно, уви, да дойда аз?
Кой твоята възглавка оправи в оня час?

 .
.
.